Илко Семерджиев за Ваклуш Толев
Из интервю на Николай Василев
Подготвил за списание 8, Ян. 2023: Ралица Благовестова
В моята фамилия прадядо ми е свещеник и вкъщи винаги е имало църковна литература. И когато намерих поредицата “История и теория на религиите” на Ваклуш, много й се зарадвах, защото той в един изключителен стил описва множество религии. Събуди в мен голям интерес този негов прочит и потърсих комуникация. Живата среща с него бе още по-впечатляваща от прочита на книгите, защото в директно общуване той е изумителен. Аристократ на Духа. Може би звучи странно, но двете основни теми, които винаги сме обсъждали, са от една страна духовни теми, а от друга страна политиката. Той беше социално ангажиран, социално активен, социално зрящ. И разбираше политическия процес по един друг начин, който не е тривиалният. Не е онзи, който можем да прочетем във вестници, в сайтове, да видим като коментари по телевизии и в публицистични предавания, а много по-дълбок.
Ваклуш живееше в Причинния свят. Той изследваше дълбоки взаимовръзки, причинно-следствени вериги, което много малко хора могат да направят поради липсата на енциклопедичност. А неговите познания бяха наистина енциклопедични.
Аз лично към него винаги съм се обръщал с “Учителю”. Човек, който сваля знание от Причинния свят, е даже повече от учител. И в “Беззаветния Завет” това си личи много ясно. Който прочете тази книга, ще разбере какво имам предвид. В “Беззаветен Завет” той отива отвъд обикновената мисъл, отвъд линейното мислене, отвъд линейното време.
Аз съм човек на науката и обичам установените, доказани неща. И когато влизах в общение с него, виждах нещо изключително интересно. Той говореше за метафизиката с почти научни доказателства. Защо казвам почти? Защото те се базират не на експерименти, не на доказателства, каквито знаем, че изисква науката, а на изключителна логика. Въобще в него имаше две изключителни качества. Едното бе огромният му евристичен потенциал, а другото бе невероятната доказателствена мощ на неговите тези, теории, твърдения…
Той поставя най-високото стъпало към момента. Познавайки световните религии, виждайки взаимовръзките им, виждайки как всяка следваща взаимства от предишната, той надгражда. Път на Мъдростта е следващ еволюционен етап. И Ваклуш дефинира това много добре в “Седемте Лъча на еволюцията” като духовни пулсации, които намират своето материално и ментално изражение. Пътят на Любовта беше извървян от Христос. И ако приемем човешката емоционалност като фундамент на човещината ни, време е да я развием до менталност и не само до менталност, а и до мъдрост. Мъдростта е особен феномен. Човек може да бъде умен и да не бъде мъдър. Затова приемам така наречената доктрина на Мъдростта като пулсация на еволюцията.