Петър Стоянов за Ваклуш Толев
Из интервю на Николай Василев
Подготвил за списание 8, Ян. 2023: Ралица Благовестова
Ваклуш Толев бе част от тази плеяда хора – Легионерите*, които аз познавах от детската си възраст още. От всички приятели на моя баща, преминали през лагери, през затвори, изселвания, конфискации, унижения, сред всичките тези хора той бе сякаш най-светлата, най-оптимистичната личност. Аз съм общувал с него доста често – разбира се, говоря след промените, когато той беше активен участник. Той никога не беше склонен да се оплаче за каквото и да е. Беше друг мащаб човек. Беше винаги въодушевен, винаги вдъхновен от нещо. И винаги съм му се възхищавал, винаги съм се учудвал на тази негова характерна черта, на този оптимизъм и тази свежест. Поради тази причина той бе най-желаният събеседник от младите хора. Беше странно да видиш човек на 75-80 години по онова време, заобиколен от толкова млади хора, които го слушаха с обожание. Виждаха в негово лице един от преживелите толкова кръгове на ада мъченици и той им говореше като някакъв пророк – с дългата си, бяла, отметната назад, коса.
Предложението му към ООН за клауза в защита на Душата беше една от неговите, да го нарека в най-добрия смисъл на думата, екстравагантни идеи. Той не беше ординарен човек. Той наистина имаше идеи, които бяха над националните, далеч надминаваха границите на България. Те бяха идеи за спасяване на човечеството.
_______________
* Движението Български национални легиони се ражда на 13.06.1930 година от редиците на младежките секции на организацията ‘Родна защита’, създадена през 1923 г. от запасни офицери на Кралство България. Името е избрано в знак на приемственост към идеалите на възрожденския национализъм и легията на Георги Раковски. Повече виж в книгата на Дянко Марков, ‘Легионерството. Възникване, историческа роля и съдба’ (1999). – Б.р.