Ваклуш Толев бе част от тази плеяда хора – Легионерите, които аз познавах от детската си възраст още. От всички приятели на моя баща, преминали през лагери, през затвори, изселвания, конфискации, унижения, сред всичките тези хора той бе сякаш най-светлата, най-оптимистичната личност. Той никога не беше склонен да се оплаче за каквото и да е. Беше друг мащаб човек.






