Разпилени бисери

Описание

„Тогава нека моят гробен камък,
където пътник ще иска да чете,
да няма надпис, щото Дух и пламък
е бил моят път и мойто битие.”
из „Посвещение”

Стихосбирката “Разпилени бисери” събира запазените фрагменти от едно мащабно поетично творчество, включващо над 1000 стихотворения, 16 поеми и 3 драми. Голяма част от тях са създадени в периода 1946-1956 г. и скоро след това са напълно унищожени. До читателя днес достигат творби, които в по-късните години са посвещавани по различни поводи на близки и приятели на автора.
Сборникът е издаден за първи път през 2008 година по повод 85 годишнината на Ваклуш Толев.

Виж прочит на един от стиховете в изданието от автора.

Ваклуш Толев, 05.02.2008 г. София, Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

Прости неволника подръзнал
плод да къса от твоите клони;
може би във зной премръзнал
търси утеха и заслони.

ПРИКАЗКА

Тъжно е, когато няма в утрото зора,
тръгнала за слънце и отпъдила нощта!
Тъжно е, когато се разсъмва и мракът не отхожда.
И тръгнала за извор по планинските върхари
душата ти обжегнат пламнали пожари –
на скитника в недоходените друми
и в шепота от неречените думи,
сетиш тъмна орисия над избраника и вожда!
Нали, тъжно е щом се съмва и никой не дохожда!

Ако утрен полъх в белоцветните градини
път извие и прогони сънен здрач
и тайни ти разкрие оазисът в пустини
под смълчани палми и сподавен плач,
ти почакай до пробуда и подай му тръпнеща ръка,
обичта ти път ще стане – ти за слънце,
за слънце си дошла!