В тревожни дни битието на човека е хранено с мана Господня.
В дни на развитие профети му давали заповеди и правила на живот.
В дни на Възкресение и тържество откровението свидетелства за пришествие на нова духовна вълна.
Такава е йерархията на еволюцията, пътят на Божествения живот – предсетен, определящ и животворен, т.е. интуитивен, боговдъхновен и богооткровен.
Взаимно те не се отричат, както всички царства на Универсума, но взаимно се освобождават по лествицата на осъщественото. Това са „очите“ на знанието.
Защото Бог чрез Естеството Си ни учи, а чрез Откровението ни дава тайните Си.
Има една тъжна песен, с която светът не бива да остане – само с нея. Това е песен писана от ръката на отрицанието: Рeче безумец в сърцето си – няма Бог. Наша отговорност е да сменим този ритъм. Навикът да се композира само на петолиние не е обречен дълг за избраника. Ново вино, нови мехове.
Откровението е Слово на Всевишния, изречено чрез устата на творението!