Учителят на Мъдростта Ваклуш Толев
„Ваклуш Толев е човек, който бяга от биографии, защото счита, че те го ограничават. Роди се в 1923-та година на ден Коледа, първи ден, в своето родно село (Поповица, Пловдивско – Бел. ред.), което безспорно обича. Учи безспорно там, където е роден, след това завършва гимназия. Завършва Школа запасни офицери. Следва право. Възмездно му е поставено ограничение в неговите възможности като поселник на затвори и лагери. Изключен е като студент от юридическия факултет, след това завършва богословие. Работи всичко, което не счита че го обижда, защото няма обидна работа. Работи десет години в Българска православна църква като библиотекар, като завеждащ отдел за иконите, старопечатите. Прави с признание първата иконна изложба в България, а след това и други изложби.“ – казва самият Ваклуш Толев в интервю за ТВ Видин, 1998-ма година.
На въпрос от същото интервю дали приема като знамение рождената си дата, отговаря: „Аз не мога да предоставя друга възможност на тълкуванието, защото както датите с които човек се явява, така и името със своите гласни, според окултните науки играят съдбовната звезда на човека в пътят му земен.“
Името Ваклуш според самия него е свързано с Bacchus – латинското наименование на древногръцкия (или тракийски) бог Дионис, изписвано на гръцки като Βάκχος (което се чете като Vákhos) – и намира корена „вак, бак“ в санскрит със значението на „висша духовна сила“.
На 14-годишна възраст на празник в църквата сам застава и изнася проповед „Има ли Бог?“.
На констатацията, че го наричат Учителю, отговаря: „Това е тяхно чувство на признание, но в никакъв случай задължение от моя страна. Аз им благодаря, но тяхната дан на признание, че са научили нещо им позволява както искат да наричат своят Учител или този, който им дава нещо, за което не могат да срещнат в обикновените страници на учебници. А това, което звездоброеца може да им каже или откровението може да им го даде – да го потърсят и в личната си жива книга, книга на Живота, писана в тяхните души и сърца. Ако можете да им отворите такава страница, те имат правото да ви наричат както искат. Моето служение е надкрачена цел.“
Освен богослов по образование, обществен деятел и лектор той е и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика, сред които „История и теория на религиите“ в три тома, „Духовните дарове на България“ в два тома, „Седемте лъча на еволюцията“, „Беззаветен завет“ и др., както и на изцяло авторското списание „Нур“. В пътя си на духовен Учител Ваклуш Толев оформя оригиналните си възгледи в самостоятелно Учение с личностен, социален и Миров характер, което той нарича Път на Мъдростта – еманация на работещата вече в битието на човечеството Духовна вълна на Мъдростта. Той определя Учението на Мъдростта не като нова религия, а като култура на знанието.
За военното си обучение Ваклуш Толев обобщава, че „събужда чувство за едно служение, по-голямо от личния ти свят“. И освен „едно физическо и душевно възмъжаване“, дава „разширяване на кръгозора и отговорността“. За пребиваването си 12 години по затвори и лагери като „враг на народа“ казва, че никога не е упреквал и никога не е признавал поведението за мъченичество и ги нарича „благородни заведения“. За него това са били институти, които са го съхранили, независимо от липсата на свобода и така нареченото страдание. Свободата е вътре в човека, казва той. В тези години пише поезия, драми, философски есета, работи над различни езици – английски, немски, френски, латински, старобългарски. „Не отидох пред стената на плача, но пред стената на знанието винаги съм бил.“
Ваклуш Толев се върна в Мировостта на 27 ноември 2013 г. Не веднъж е цитирал стиха си, с който иска да бъде изпратен:
Тогава нека моят гробен камък,
където пътникът ще иска да чете,
да няма надпис, щото дух и пламък
бил е моят път и мойто битие.
