Шамбала не е първото гнездо, където човекът среща себе си с Великите йерархии, за да му създадат коловозите на бъдното и храм във всяко време.
Човечеството не идва от Шамбала. Шамбала е само едно, бих казал, светилище, за което е трудно да се определи къде е географското му место, защото в стотици страници го описват, но никой не е присъствал там! Стотици страници ни разкриват приказки и поетични образи, без да създават митология, а са по-скоро блъскани с митологични въображения, без да дадат ясни конкретни образци. В тези страници Шамбала се представя в най-различни нюанси.
Някои превеждат „Шамбала“ от „шам“, което значи „спокоен“; на друго место ще го преведат като „извор на щастие“. Но не е нито едното, нито другото. Тези, които търсят щастие, никога няма да бъдат удовлетворени – щастие не се намира. Това е евтино мисловно поведение на човека да се утеши, че е намерил нещо. В мига, в който намирате нещо, което може да ви спре и да кажете както Гьоте: О, миг поспри! Ти си тъй прекрасен!, изведнъж камбаните бият и ви сепват… Така едни ще кажат, че това е местото на покоя, на спокойствието; други – че това е изворът на щастието; а трети – че там е обиталището на Великите посветени и ще разкажат едни странни истории… Десетки я описват – какво им е разказвал някой, но никой не е влизал вътре.
Шамбала започва след тезата на Сътворението, когато Четвъртата Коренна раса има своя манифестиран и физически вече усвоен субстрат, който умът може да ръководи – т.е. при наличието на Четвъртата Коренна раса. Защото още в Третата Коренна раса човекът получава енергетични сили, които трябва да се упражнят да ръководят физиката, трябва да упражнят влияние. И има едно въздействие върху човека – отвън навътре и отвътре навън. Така че Шамбала влиза в живота не като изходно место на Коренните раси на човечеството. Изходното место на Коренните раси на човечеството е в духовната същност! То е в оная Космична сила, която започва да създава още в Сатурн зачатъка на живота. Затова имаме Сатурнов период, Слънчев период, Лунен период и след това Земния период – на човека. Именно в Земния период Шамбала става храна на човечеството.
Затова, ако трябва да градираме идеята за Шамбалите, те са место, където се извършва посвещение и се ръководят съдбини. Шамбала е Духовната академия, в която се отработват бъдещи Коренни раси!
Из списание „Нур“ 3/2019, Шамбала