Тайнствата на Мъдростта са великата алхимия
за превръщането на човека в Бог!
В човешката душа винаги ще остане едно тържество – тържеството на раждането на ново битие. Това е пулсацията на Духовните вълни, в които отговорното и будното душевно съзнание носи своето служение. Духовната вълна на Мъдростта като същност от еволюционните етапи за светоусещане и светоразвитие ни оставя своите знаци. Така едно от великите знания, с които безспорно човечеството, в своите йерархии на осъществяване на историческата сцена, ще си послужи, са тайнствата на Учението на Мъдростта.
Няма Духовна вълна, градирана в еволюцията на човечеството, която да няма своите сакраментуми, да няма своите мистерии – те са една особена благодат! С нея като поучение или като вътрешна потреба в изпълнение сте и в пряк досег с висши божествени сили, които безспорно носят в себе си преобрата – освещаването, което трябва човекът от съответното тайнство да получи.
Тайнствата са причастието; те са “лекарството”, облъчванията, с които се събужда именно съприкосновението с Чакащия, с Вечния, със Себе Си самия.
Тайнството наистина е нещо странно. „Сакраментум“ го наричат латинците, „мистерион“ – гърците. Оттам идват и т.нар. мистерии. Мистериите, велики или малки, винаги са били една мистериозност, в която душата съпричастна, вършейки церемонията, отива до самото олтарно светилище – каквото е било Елевзия, каквото са били тайнствата в пирамидите или тридневното прекарване в саркофага пред вратата на Изида, за да влезеш в един свят, който наричаме астрален. И да чакаш във вътрешно съприкосновение вътрешното тайнство – правото да възкръснеш! Следователно тайнствата са нарушение на всекидневното за присъствие в едно отвъдно поле, тяло или даже поведение.
Божеството, за да станеш единосъщ с Него.
Бъдещето, разбира се, ще бъде свободно от догми, ще бъде свободно от потребните за онова съзнание жертвоприноси, но никога от вътрешната потреба на човека – когато се е освободил от гледаемостта на олтара, вътре у него винаги ще има едно алкаене, едно търсене към Божеството, на Което дължим всичко. Тази потреба ескалира човека до Бог и след това събуденият Бог в човека трябва да направи целостта. И така, необходимостта от тайнствата е дошла, за да направи кореспонденцията.
Но сега не защото сме в двадесетия век нямаме мистериите – не, а защото се обезсмислиха! Няма я вътрешната огненост на всяко едно от тези велики тайнства. Пророчеството си отиде, защото беше феномен отвън – навътре. Пробуденият Кундалини е отвътре – навън! Ето тази тайна обезсмисли в цели хилядолетия мистериалностите, които бяха. Няма и не може да има по-голяма мистерия от тази човекът да намери Себе Си.
В служението на Духовната вълна на Мъдростта три тайнства ще останат: Кръщение, Причастие и Бракосъчетание. Другото ще се изживее, субординира в служение на познанието. Но тези три имат своята степен на обновяване.
КРЪЩЕНИЕТО в Мъдростта ще бъде с огъня, не с водата; в Мъдростта огънят на Кундалини дава кръщението на човека. За да се извърши едно кръщение на обновлението ще трябва да се мине през Рождеството; през един преобраз – преображението, и да се облече дрехата на смирението. Смирението е най-добрият свидетел, че човекът се съпровожда с отговорност във великото служение.
ПРИЧАСТИЕТО е формула за осветяване на плътта; Огънят, душевната благодат, изведената знайност и необходимата святост. Материята трябва да се одухотвори, защото тази одухотворена материя е истинското битие в нас. Всеки, който може да одухотвори материята, може да си направи своя призив на висшата и неизбежна Божественост като енергия за причастие и съприсъствие в работата с Волята на Отца си. Тук е голямата тайна на тайнството Причастие.
БРАКОСЪЧЕТАНИЕТО е обикновен феномен, който дасега като култура на обред и служение човечеството е имало. Но идва друг момент. Бракосъчетанието в Мъдростта е гостолюб дом за съхранение на велики и посветени души! Потребата от този гостолюбив дом, от това светилище, и готовността да се съхрани една душа, която след това ще стане светоносеща, е голямото признание на този храм семейство. Този гостолюб дом е и една голяма част от бъдещата подготовка, когато ще могат да се викат душите. Разбира се, това няма да стане след сто години, възможно е да не стане и след хиляда, но човекът ще може да се ражда с призоваване. Това е осветената бъднина, в която няма да видим нарушени начала на биология и Дух в съвместността на одухотворената материя.
Из “Тайнствата на Учението на Мъдростта“, НУР 3/1998