На снимката Петър Николов – председател на фондация „Безсмъртни българи“
Таня Иванова, Канал 3 (в предаването „Честито“): Защо точно Преслав е мястото, където ще се изгради този Дом-светилище [за безсмъртните българи]?
Ваклуш Толев: Не мога да кажа, че не съм влязъл в конфликт с някои, след като разбира се, нинешната столица София е знамение. Даже има нейно вече представителство – фигурата є (дали е св. София, майката на Вяра, Надежда и Любов, или е древната богиня на мъдростта – това е отделен въпрос). В столицата има и много други паметници, дори отделни бюстове. Нещо, което аз приемам с голямо почитание – това е огънят на падналите за Освобождението. И тук правя един голям конфликт – ние като история бягаме от историзма, оставаме само при събитието. Говорим повече за паднали за свобода, но не за идеята, че правим история. Това е големият ми конфликт и с историци, и с философи… Историзмът е, който може да ви състави паметници или имена. А за падането за свободата – вие трябва да имате идея за история, та да има кой да се жертва.
Аспарух водеше една голяма орда, макар че говорят за шепица българи. Добре, от тях десет да са паднали в жертва, но той имаше идея за история. Той направи историзъм – дойде в сърцето на Византийската империя и си направи държава, когато славяните имаха само своето благословение, че могат да бъдат ту на едната, ту на другата страна. Това е голямото – историзмът. И затуй съм имал конфликти.
Това, което е сърцевината на култура, наистина ще си бъде Велики Преслав, защото там ние родихме нещо, което светът няма – това е да създадете едно нарицателно – Златен век на книжнина. Не на пари – на книжнина! Там, където вие ще намерите една Азбучна молитва – няма светът азбучни молитви; там, където вие ще намерите и един Иоан Екзарх, който в своя „Шестоднев“ интерпретира идеята за Сътворението малко по-различно от тази в света.
И тогава вече се отправих към Велики Преслав. Г-н Кожухаров – кметът, се оказа човек с големи дълбочини; професор Балабанов – директорът на Историческия музей, откликна с бързината, бих казал, дори на Ахила. И тогава след няколко заседания Общинският съвет реши да подкрепи идеята ни.
Из „Пресконференция Ден и дом на безсмъртните българи“, НУР 2/2003