Съединението е историческо прозрение и лична доблест на българите!
В същината, в психологията на нашия народ е сложена идеята за единство. Тя се проявява, когато нацията ни има нужда от дела, които оставят бъднини – това е величието ни. И на 6 септември 1885 г. българският народ показва, че има идея и път за живот, а не поведение на мъртвец – обявява Съединението на България. Майорите Николаев, Филов и Муткуров влизат с войските си в Пловдив с викове „Да живее Съединена България!“, „Да живее княз Александър!“.
След това волята на цезаря утвърждава Съединението, молитвата на жреца го благославя, а жертвата на воинството ни прави гробищата на Сливница, които са светлина и път на бъдеща България! Така българският народ показва историческа отговорност, а българската държава принася жертва пред олтара на бъдещето. Затова нашите предшественици трябва да бъдат потачени с поклон и признание – „Българийо, за тебе те умряха…“.
Великият акт на Съединението не е проблем само на признание на онова, което един народ като Дух, мисъл и дело осъществява. Защото история се прави с волята на цезаря, с молитвата на жреца и с ръката на съдбата! Тази воля изявява Александър Батенберг – Съединител. Той утвърждава бъдна България в култура за света. Тайната на нашата родина е да остави култура за още хилядолетия на тази земя! И Александър Батенберг, който дарява живота си на бъдна България, пожелава неговите кости да бъдат тук, най-малкото като образ за признание и като отговорност за благодарност!
Щедростта на Небето праща този свой син да оглави освободена България и да освети бъдната `и свобода. Дано се раждат повече такива велики жертвеници, защото тяхното възкресение е изходен Голготски път. Те не само правят история, но и създават историзъм, който носи бъдеще! Светостта като жертва, копнеж и поклонение импрегнира физическата, мисловната и културната цялост на националния дух.
Из Духовните дарове на България, том 2