Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ отбеляза 28 август – деня на кончината на цар Борис III, определен от Ваклуш Толев за Ден на 13-те поименни безсмъртни българи, с чествания в различни градове на страната. Членове на обществото, съмишленици и симпатизанти отдадоха своето признание към личностите, чертали бъдещето и днешния облик на България.
На 29 август, край гр. Велики Преслав, пред стелата, издигната на мястото, където следва да се изгради Дома-светилище на 13-те, бе представена идеята на Ваклуш Толев за Ден и Дом – светилище на безсмъртните българи – нашия социален учебник на бъднината, която тези синове са отвоювали, по приложна отговорност и национална доблест.
Денят и Дом-светилището на безсмъртните ни личности е неизбежна необходимост не за оцеляване, а за ново историческо битие. Безсмъртните българи са живото духовно вълмо на българската бъдна историчност. Те нямат нужда от нашето поклонение – ние имаме нужда от тяхното присъствие!
„Историята се прави от волята на цезаря и молитвата на жреца. Но винаги трябва да бъде родена една голяма идея – идея, която трябва да краде бъдеще, а не да се изповяда идеология, която е изхабила битнината и енергията на един народ!
Тези 13 безсмъртници са раждали идеи, които са крадели бъдеще – направили са това, което тринадесет века битува на тази земя – с характеристика, а не с биография.
Този Ден, този Дом вече, постепенно събра мирната енергия на българския дух, пръсната във всички посоки на обединена или необединена България, но с тенденция, че тя винаги ще бъде единна в своето предназначение. Защото тя още е тук и ще остави на света едно голямо духовно битие. Това е пътнината на Третото хилядолетие на България – крадете бъдеще; създавайте идеи; не изповядайте до жертвеност идеологии, които са отживелици!
Тук е голямата тайна и в това е било възможното преценяване на характеристиката на личностите, които трябва да влезат в изповеданието на Третото хилядолетие, за да няма смут в душата на никого! Оставена ни е енергията да се краде бъдеще! Това бъдеще трябва да почива на една от най-големите тайни – на отговорността. Отговорността за отделната личност винаги ще бъде добродетел. Страшното е, че отговорността в колективното съзнание и разслоената класовост на човечеството е една затворница без право на амнистия! Тогава отговорността за държавата ще остане винаги голямото огледало, с което можете да надникнете в други планети – отвъд вашата психология!
Аз искам именно една идея за бъдеще да освободи в социологията този вечен затворник – отговорността. И това е моята пък отговорност пред тези избраници и пред тази бъднина на България, която е чертана да приеме Третото хилядилетие, а не само ХХI век. Когато се създават идеи, които преобразяват света, те правят начало на хилядолетия, а не поредица от бройни години!
Ето защо този Дом-светилище и този белязан Ден, който е кончината на Царя Обединител, съм казал, че е българският социален учебник на приложна отговорност и на национална доблест!
Безсмъртниците нямат нужда от нашето признание, ние имаме потреба от тяхното присъствие!“
Ваклуш Толев, Из списание Нур, бр. 2/2003
