Мястото на българите в Новата ера

Ваклуш Толев: Вижте, ние не можем да бъдем слагани и заключвани на каквото и да е место, защото по белег сме мистично-аскетичен народ. Това е голямата истина. Това, че ние не сме имали манастири по времето на тангризма, е много логично, защото българинът е мистик вътре в себе си! Ето защо по-късно с удоволствие приема тази вътрешна мистика, която му дава исихазмът. Патриарх Евтимий приема исихазма и това е едно много голямо чудо в нашата история, религия и култура. Институциите го премълчават. Дори за Патриарх Евтимий не пишат в житието му, че е исихаст. Нещо, което е много непристойно, защото официално исихазмът е приет през 1351 г. от Българската православна църква, приет е и от Цариградската църква, и от Сръбската църква, която се оглавява от българин, който е техен патриарх.

В България тангризмът е, който прави българина свещен в поведението му, и аскетичният ни дух много жестоко е измъчен в нашата история. Мъката на българина е, че в неговия аскетичен дух се внася рационалната и лицемерна култура на римо-византийщината. Какво е бил Рим в човешката история и в погледа на българина – насилието; какво е била Византия в неговото съзнание – лицемерието.

Измерете величието на Симеон, който стои пред Цариград и не го напада, а прощава на византийците! Измерете величието на Самуил, който, когато вижда избодените очи на войниците си, умира и не прави проклятие! Къде са разтълкувани тези прояви в нашата история? Историците ни пишат факти. Един Йоан Екзарх още в IX век пише в своя „Шестоднев“, че тесалийските мирмидонци на Ахила са българи. И проф. Дринов – първи министър на просветата след Освобождението ни, го извежда в историята си. Защо историците не тръгват от тези начала?

Това е българинът. Как да вгнездиш в душата на този аскет една култура римо-византийска и как да му дадеш моралната таблица на инквизициите?! Имаме ли представа за тези неща? Така трябва да се гледа на българина, а не хлевоустието – „роб“. Робства сме имали, но роби не сме били! Имали сме робства и аз казвам защо. Не споделям тезата на Дънов, че плащаме, защото сме гонили богомили. Западът каквото гонеше и както унищожаваше, трябваше да не съмне от робства!

Въпросът е: защо България трябваше да мине всичко това? Ние трябваше с приемането на исихазма и с качествата, които носим, да спрем азиатската агресия, да я спрем, да отнемем от нея колкото може повече от нейната престъпност. Както знаете, в 717 г. Тервел спасява Византия от арабите, докато други арабски завоеватели отиват в Испания и стоят там почти осем века. Трябва да се знаят тези неща. Някои осъдително казват: „Тервел трябваше да не отива да помага на Византия, за да бъде тя унищожена“. Византия съществува чак до XV век, а кога е трябвало да си отиде, това е другата страна на въпроса. Човек трябва да познава духовните сили, които градят образа и поддържат престоя и които дават величието на историческите личности, моменти и държави.

Тогава, ако търсим, ще намерим мястото на България като обновителка на света с идеи! Например, когато прочета нещо от Петър Берон – дето се казва, стоя на колене. Такава личност светът няма! Още ХIХ век в своята „Панепистемия“, т.е. „Всенаука“, която е осем тома, стоят всички знания за физиката, всички тайни от окултизма, всички неща, които сега откриват.

И другият българин, пред когото винаги съм с поклон, това е нашият ненадминат, безспорен Пенчо Славейков. Вижте един човек, който не е манифестирал религиозност – не знам дали е ходил да пали свещи. Той е малко чешит, но какво направи и какво остави в света? Остави „Островът на блажените“, остави и „Кървава песен“, преведена от Алфред Йенсен, който го предлага за Нобелова награда в 1912 г., но Пенчо почина и не можа да я получи. Другото, което светът нямаше – нито в световните религии (които имам претенция, че поне долу-горе познавам), нито в световната култура, нито във философиите някой можа да каже това, което той рече за плътта на своята Родина, за плътта на България. Това е нещо неимоверно, да кажеш: Бог и България – единство в двойна плът! Плътта на собствената ти Родина и тази на Бога да са едно и също! Нека го изведат отнякъде… Е, може ли тогава тази плът, която храни, кърми тези чеда на България, да не я направи бъдеще за човечеството? Естествено, че ще я направи.

Така гледам аз на България. И не че съм болен на темата национализъм, не. Аз винаги говоря за Мирови неща, но не мога да не дам признание на едно място, което е белязано. Хората с фалшив тон и с лъжлива молитва отиваха да освобождават Гроба Господен, а аз да не се възхитя на Родината си, която е толкова величава и такива личности и идеи дава!

Ваклуш Толев, списание „Нур“ бр. 3/2016