Възкресението не е феномен, то е самата истина, защото тържеството, което Космичността изживява, а след това и последователите на Христос го възвръщат като знак на признание, е, че е победена материята, че Духът може да възкръсва.

Никой не може да говори за първото стъпало, ако не е стъпил на второто. Всеки трябва да си изходи стъпалата. Те могат да бъдат минати за три години от този, който носи известно посвещение; те могат да бъдат минати за три дни, от Онзи, Който може да каже: За три дни ще разруша този храм и ще го съградя!; те могат да бъдат минати и за три минути, когато великата Змия-Огън мине през своето велико царство.

Човек трябва да определи за какво е дошъл – за Месия или за ученик. И никога не може да бъде обиден, ако йерархията го постави да учи. Защото онзи, който намята дрехата на месианството, а не носи отговорността на жертвата, омърсява и самата жертва.

Ето как са кодирани в името му две тайни: дължината на вълната на светлината, която еманира, и силата на енергията, с която върши своето деяние. Човекът, който със светлина лекува.