Авторът си отиде и рече:

Осъществете се!
Традицията е временно бреме;
Учението е събудена бъднина;
Служението е без Себе си!

Чрез Огъня и Светлината човек е спасен от малоценността да отрича Бог в себе си и да създава лична и социална трагичност – толкова ясно четима в историята човешка. А Духът му е дал огнени дракони, Огнен бик, Змия–Огън, Дух Светий…

В езотеричните учения няма място за охрана на Гроба. Отдавна Копието е кръст, Пътят – святост, Гробницата – посвещение.

За Възкресението не се дава милостиня от излишък, а се жертва всичко!

Този пътник трябва да чуе проповедта на Планината; да поиска жива вода, от която няма да ожаднее, да я пие без черпало; и като влезе в градацията Деца на Деня, да вземе главнята на Мъдростта и тръгне от дом на дом, защото Денят започна!

Когато противоречията станат повече от знанието, тогава човекът търси просветлението – сменя йерархията. Тогава роденият Христос работи в сътворения Адам.

Има една тъжна песен, с която светът не бива да остане – само с нея. Това е песен писана от ръката на отрицанието: Рeче безумец в сърцето си – няма Бог. Наша отговорност е да сменим този ритъм. Навикът да се композира само на петолиние не е обречен дълг за избраника. Ново вино, нови мехове.

Откакто е изгонен Адам от Едема (Рая), Той изплаща дързостта, че: „Стана като един от Нас да познава добро и зло“. Дързост за цялост на разкъсаната гръд! Само Животът – Бог е цялостен, другото са елементи на развитието.

Възкресението освободи пазителите на Дървото на Живота. Едемът е отворен – в Адам работи Христос. Христос-роденият работи в Адам-сътворения. Той променя, изкупва и спасява.

Всяка духовна вълна е излив на Планетния Логос, Божествена еманация, която храни планетната цялост. Тя е подкваса и носи развитие; тя е промяна, но не и насилие. Духовната вълна не атакува отделния орган, а докосва душевната цялост; тя не е унищожение, а филтрация за чистота. Нейната светлина и оплождане трябва да бъдат внесени чрез динамиката на енергиите.