Новата година е една традиция, която по силата на известни знания наричаме промяна. А в Мировия свят няма години, дори не може да се каже, че има време. Ние отчитаме времето – това е човешката потреба да се раздалечи от онова, което е банално…
Стихотворение на Ваклуш Толев, прочетено на 05.02.2008 г. в София, Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”
Интервю на Мира Бозева (БНТ) с Ваклуш Толев, 16 октомври 2006 г., гр. София
Таня Иванова: Вие пишете, че българите сме били под робство, но никога роби?
Валуш Толев: Така е! Знаете ли на какво се дължи? Не на историчността. Историчността ни е дала 500 години робуване и 200 години…
И съм направил една голяма, голяма разлика между служене и Служение. Служат чиновниците, служи войската, служи подчиненият…
Тринадесет е число, което за нивото, с което човечеството работи, се счита за фатално, особено ако се случи пък и в петък…
Има ли в историята на народ, друг народ, който да е имал божество, което няма нито майка, нито баща, а ведно с това няма нито ангели, нито сатани…
