Отче наш!
Да се свети името Ти;
да прииде царството Ти;
да бъде волята Ти!
Научи ни
живи да бъдем в Тебе –
светли в Дух и душа,
целомъдрени в мисъл и тяло
и със събожническо служение
към всяко боготворение!
Ти си сега и във всички времена!
Амин!
По-релефен образ на Словото или на Учението Път на Мъдростта, концентрирано в това, което се нарича молитва на Мъдростта, няма да получите. Тя дава своята податка да направи събожника. Защото самото Слово не е буквено съчетание, а е една велика магнетична сила, аурна излъчка, която събужда и благославя Пътя. Ако не се сложи това знание, което трябва да осъществи духовния път на човечеството, няма да може да се мине през купела на събожника. Иначе човек остава с убеждението, че трябва само колене да превива и ръце да изправя, за да проси благоволение или блага.
Молитвата не е просия, не! Тя е наистина енергията, с която човек дори с една дума само от нея, която изразява характерен белег на достигнатото от него, е достатъчно да направи присъствие.
Из “Семинарни дискусии “, НУР 3/2010