Коя е великата тайна на християнството, за да говоря, че това е най-универсалното и най-модерното Учение в света досега? Това са идеите за Възкресението и Единосъщието!… Възможна ли е една такава актност, която ни свидетелства Възкресение, след това Възнесение, сядане отдясно на Отца и създаване на Единосъщието, без да е извървян един велик Път както като социална Голгота, така и като лична възможност на представянето, на извеждането на духовната субстанция в свидетелство пред очите човешки? И какво е тогава Преображението?
Преображението е една от първите възможности да изведем нетленност и да признаем необходимостта на безсмъртието. То е един от големите проблеми на световната култура на християнството, понеже само християнството има манифестирана идея, осъществен феномен и приложна воля в тази велика тайна. При Преображението за първи път се манифестира властта на Духа над материята, а в Разпятието се потвърждава. И от Разпятието, където можем да кажем, че Духът е победил материята, идва Възкресението. А Възкресението е актът на Божествеността, т.е. смъртта като най-гостолюбивия приятел на човека в осъществяване тайната на безсмъртието…
В Преображението ние ще намерим нещо много странно – разликата между Същност и преходност. Там ние ще срещнем голямата идея на прощение с миналото. …
„Лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина“ (Матей 17:2). Това е голямата тайна на Преображението. Тази светлина, която едно учение след това – исихазмът, нарече „нетленна светлина“. … Иименно тази светлина е едно вътрешно изригване, една вътрешна еманация. Тя не е поведение на воля, тя не е поведение на вашия ум, тя не е вашата излъчка на астрала – тя е мълчаливото прозрение на еманацията на вашата духовност, поведение на вътрешния човек. Преображението не е външна изява – Преображението е вътрешен живот. И там няма нужда от водещ.“
Из „Преображението – енигма и парадигма“, сп. Нур, бр. 2 от 2001 г.
