Въпрос: При реинкарнацията какво става с душата – обновява ли се? Има ли връзка между духовност, душевност, етика и Аз-его поведение?
Ваклуш Толев: При превъплътяване, щом тук сме дошли на едно голямо училище и сме набрали достатъчно товар от плодове, ние сме помогнали да се разцветят известни наши мисли. Безспорно е, когато отиваме в отвъдността, душата да поиска нектар от цветовете, които е събрала, и да вкуси от плодовете на това, което сме научили. И логично е да кажем, че тя не може да не се обнови от знанието, което тук с мисъл, със сърце, с прозрение, с откровение е набрала, и там, преценявайки своето дело, тя ще се обогати и ще се обнови. Зависи какво е брала. Щом е брала хубави плодове, тогава ще набогатее. Ако е откъснала плода на някое деяние, което поради минали свои животи е трябвало да изплати, а сега не е узряла да понесе възмездието с благодарност, а реагира с ругатня – тогава ще има пък и своя горчив дял от живота. Но обновяване става и то не може да не става, защото иначе еволюцията ще остане на едно ниво.
Не може да няма връзка между духовност, душевност, етика и Аз-егото като поведение. В целия си живот човек една добродетел да научи, една вибрация на своята душевност да изпълни, един миг на духовно прозрение да има (както казах: най-великата тайна е молитвата, и то безмълвната молитва), това не може да го изрази друго освен личното му Аз. Защото човек може всякъде да фалшифицира, но в молитвата и в изказа пред Невидимото, Което е всичко, не може да фалшифицира своя Аз. Затова се казва: „Остана насаме със съвестта си“. А тя е душевната, духовната баня на човека пред живота и Божеството! Така че Азът поема нов път или пък поема ново бреме със съзнание за извършено нещо, което трябва в един бъдещ живот да надмогне, да изчисти. Това, че забравя, когато е дошъл тук, че е поел такава отговорност – има много феномени, които му напомнят, и колкото по-буден е, толкова по-трезво преценява тази потреба на смирение и на благодарност.
Из „Духовност, Душевност, Етика“, НУР 2/2016