Езотерични школи и мистични учения

Описание

„ЕЗОТЕРИЧНИ ШКОЛИ И МИСТИЧНИ УЧЕНИЯ“ е част от трилогията “История и теория на мировите религиозни учения”. Те са скрижала от тайните на една реална легенда за „изгубеното”, скрито знание, поднесено в две части.

„ЕЗОТЕРИЧНИ ШКОЛИ И МИСТИЧНИ УЧЕНИЯ“ част 1
е скрижала от тайните на една реална легенда за „изгубеното”, скрито знание. Великите посветени, приносителите на това знание, са епизод от приземната Мирова духовност. Имена като Хермес, Кришна, Орфей, Питагор… са представени като възможна усвоимост на личност и доктрина.
„Езотерични школи и мистични учения” част 1 осветява исторически тенденции, но не е история; третира нравствени проблеми, но не е етика; дава философски знания, но не е философия; съдържа лирични напеви, но не е поезия; извежда живеца на мистични учения, но не е окултизъм. Тя сгръща всичко това, но отваря дверите и на един нов храм – храмът на Духовната вълна на Мъдростта. Затова в нея се срещат неказвани досега метафизични идеи и концепции; неблясвали в небето на духовната култура светкавици. Тя е не само обзор, но живени страници от историческото битие на човечеството; не само култура, но тържество на знанието пред всекидневието на невежеството!

Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа!

„ЕЗОТЕРИЧНИ ШКОЛИ И МИСТИЧНИ УЧЕНИЯ“ част 2
представя следхристиянския окултизъм, преценен и погледнат от Доктрината на Мъдростта. В плотинизма и исихазма, розенкройцерството и теософията, антропософията и дъновизма, като следхристиянски окултни школи, я няма магиката на евристиката – налице е констатацията на дадено и изведено. Липсва адитумът – залата на обучението, и ковчегът на посвещението; силата на кадуцея, т.е. жезълът на Тот. Защото светогледът на европейската култура е обусловен от минали митологии и Християнството като монашеско поведение. Тогава когато Плотин даде градацията добродетелен гражданин, син Божий, бог, дори Баща на боговете, Христос вече беше рекъл Аз и Отец сме едно…
Два фактора правят историята – Сътворението и Знанието; и две сили обуславят битието – Любов и Смърт. Ако исихазмът иска приложение на „теория и праксис”, то Тавор не свидетелства ли за Преображение? А за да се скрие зад човешката мъдрост, теософията беше метаморфозирана от антропософията – страх, че човекът е бог в развитие!?
Най-голяма травма на следхристиянския окултизъм нанесе и остави психологията на Инквизицията. А колко далече остана съвременният свят от Божията човечност, която се търси в Човешката божественост, Читателят ще открие сам.

В Учението Път на Мъдростта няма свръхчудо, има знание!