Проглас сп. Нур 1/2014
Авторът си отиде и рече:
Осъществете се!
Традицията е временно бреме;
Учението е събудена бъднина;
Служението е без Себе си!
Авторът си отиде и рече:
Осъществете се!
Традицията е временно бреме;
Учението е събудена бъднина;
Служението е без Себе си!
Тринадесет е число, което за нивото, с което човечеството работи, се счита за фатално, особено ако се случи пък и в петък. Сега, културата на човечеството се измерва с идеята на страданията, не с развитието. Това е най-голямата грешка, с която несъзнателно разпъваха човека в идея на страдание, дори и от най-малката скръб, която може да породи един социален акт или един личен акт.
Ето и прераждане, и карма – събрани. И в края на краищата идва Ананкето – Съдбата, и решава всичко.
Служат чиновниците, служи войската, служи подчиненият. Служение извършва великият жрец.
На Голгота се срещат черепът на Адам и кръстът на Христос, а Кръстът е победата на Духа над материята. Черепът на Адам е образецът на сътворения, но с Кръста (където Духът побеждава материята и извежда идеята за Възкресението, за да се създаде формулата Единосъщие) какво става вече? В сътворения Адам работи роденият Христос! Това е извървяният път.
Чудото е едно неразтълмено знание! Знание, което не е дадено във всекидневността, за да не се злоупотреби и да се направи това, което се нарича магия. Значи в дрехата на чудото се крие знанието.
В Мъдростта няма догми, защото има зрението на прозрението, а не доказателствата на ума – има проницание, вътрешно предзнание за нещата, а не доказана теорема.
Чрез Огъня и Светлината човек е спасен от малоценността да отрича Бог в себе си и да създава лична и социална трагичност – толкова ясно четима в историята човешка. А Духът му е дал огнени дракони, Огнен бик, Змия–Огън, Дух Светий…