Какво дават религиите?
Всеки, който малко или много е разгръщал световната история в нейния културен аспект (в оная дъга с всичките ѝ цветове), знае, че е плод на едно Учение, след това сведено до религия.
Всеки, който малко или много е разгръщал световната история в нейния културен аспект (в оная дъга с всичките ѝ цветове), знае, че е плод на едно Учение, след това сведено до религия.
А когато съзрете някъде непълна светлина, не казвайте, че това е тъмнина. Не трябва да правите сравнение на висшето с нисшето и да слагате ключовото заключение „този е непоправим“.
И будителите търсят свобода от невежеството, за да бъдат след това българите будници в идеята на освобождението. Защото този, който не е свободен в себе си, той не може да прави освобождение!
В столицата има и много други паметници, дори отделни бюстове. И тук правя един голям конфликт – ние като история бягаме от историзма, оставаме само при събитието. Това, което е сърцевината на култура, наистина ще си бъде Велики Преслав, защото там ние родихме нещо, което светът няма – това е да създадете едно нарицателно – Златен век на книжнина. Не на пари – на книжнина!
България тринадесет века – тринадесет личности! И за всеки съм дал характеристика кой с какво е изключение. Изключение! Защото, например, един Раковски – като идеолог е ненадминат, а безспорно и като човек, който развява и знамена, и се прави на княз български – посрещат го чуждите дворове… и след него върви кортеж. Това е в него княжеското величие, с което се прослави. Но тук не става въпрос за велики, добродетелни, културни личности. Въпросът е за безсмъртни личности.
Двеста и петдесет комитета са направени с една воля, която една мисъл е поискала – мисълта: „Аз трябва да направя жертва в името на свободата на този народ. Аз трябва да изведа една воля, която да направи моите нозе неуморни в пътя на осъществяването на тази идея за свободата“. И понеже историята има аналог – това вестителство (в буквален превод „апостолство“), е извело жертвения път и е дало приноса на жертвата за осъществяване на нещо, каквото е било Учението на Христос. В този смисъл той е наречен Апостол.
Защото постите са едновременно душевност, мисъл и воля; идейно мислене, а не само предмет на самосъхранение, както може една медицина да ги определи.
Кхан Аспарух, който има благоволението на Всемирността, с волята на цезаря и с молитвата на жреца направи тук държава, овладя земя, която стана територия на България.
В идея на защита на душата направих предложение пред Организацията на обединените нации (ООН) в нейните креации, ако мога да се изразя, за правата на човека: в тази конвенция да се включи и една клауза, в която се запретява на всички религии да употребяват тази безнравствена енергия на отлъчване и проклятие, наречена анатема. С това да защитим една субстанция, която може би от всички не е призната в реалност.