Проглас сп. Нур 1/2014
Авторът си отиде и рече:
Осъществете се!
Традицията е временно бреме;
Учението е събудена бъднина;
Служението е без Себе си!
Авторът си отиде и рече:
Осъществете се!
Традицията е временно бреме;
Учението е събудена бъднина;
Служението е без Себе си!
Историчността ни е дала 500 години робуване и 200 години покорност във Великата Византийска империя. Не ни направиха роби! Робът е, който се ражда с липса на самочувствие за търсена свобода. Робът е нещо като химически разтвор, в който като сложите някакъв друг елемент, той се разтопява. Ние не се разтопихме, ние не се обезличихме.
Тринадесет е число, което за нивото, с което човечеството работи, се счита за фатално, особено ако се случи пък и в петък. Сега, културата на човечеството се измерва с идеята на страданията, не с развитието. Това е най-голямата грешка, с която несъзнателно разпъваха човека в идея на страдание, дори и от най-малката скръб, която може да породи един социален акт или един личен акт.
Ето и прераждане, и карма – събрани. И в края на краищата идва Ананкето – Съдбата, и решава всичко.
Служат чиновниците, служи войската, служи подчиненият. Служение извършва великият жрец.
Чудото е едно неразтълмено знание! Знание, което не е дадено във всекидневността, за да не се злоупотреби и да се направи това, което се нарича магия. Значи в дрехата на чудото се крие знанието.
Чрез Огъня и Светлината човек е спасен от малоценността да отрича Бог в себе си и да създава лична и социална трагичност – толкова ясно четима в историята човешка. А Духът му е дал огнени дракони, Огнен бик, Змия–Огън, Дух Светий…
В езотеричните учения няма място за охрана на Гроба. Отдавна Копието е кръст, Пътят – святост, Гробницата – посвещение.
За Възкресението не се дава милостиня от излишък, а се жертва всичко!
Този пътник трябва да чуе проповедта на Планината; да поиска жива вода, от която няма да ожаднее, да я пие без черпало; и като влезе в градацията Деца на Деня, да вземе главнята на Мъдростта и тръгне от дом на дом, защото Денят започна!