Жертвата е вътрешна еволюция
Бог беше дал Собствената Си жертва за Сътворението, Адам беше отворил вратата, Авел беше поставил жертвата на развитието, но Авраам трябваше да постави първата жертва в йерархия – жертва на послушанието.
Бог беше дал Собствената Си жертва за Сътворението, Адам беше отворил вратата, Авел беше поставил жертвата на развитието, но Авраам трябваше да постави първата жертва в йерархия – жертва на послушанието.
Защото постите са едновременно душевност, мисъл и воля; идейно мислене, а не само предмет на самосъхранение, както може една медицина да ги определи.
Като по-високо нравствено ниво и по-одухотворен образ много по-лесно е Мъдростта да промени, да надмогне приложната правда на религиите, приложната любов на Учението на Христа. Когато Мъдростта даде своя светилник, че той, другият, е един бог в развитие, човешката пътека ще се извърви с ново убеждение и с нов морално-нравствен кодекс.
Кхан Аспарух, който има благоволението на Всемирността, с волята на цезаря и с молитвата на жреца направи тук държава, овладя земя, която стана територия на България.
В идея на защита на душата направих предложение пред Организацията на обединените нации (ООН) в нейните креации, ако мога да се изразя, за правата на човека: в тази конвенция да се включи и една клауза, в която се запретява на всички религии да употребяват тази безнравствена енергия на отлъчване и проклятие, наречена анатема. С това да защитим една субстанция, която може би от всички не е призната в реалност.
Авторът си отиде и рече:
Осъществете се!
Традицията е временно бреме;
Учението е събудена бъднина;
Служението е без Себе си!
Историчността ни е дала 500 години робуване и 200 години покорност във Великата Византийска империя. Не ни направиха роби! Робът е, който се ражда с липса на самочувствие за търсена свобода. Робът е нещо като химически разтвор, в който като сложите някакъв друг елемент, той се разтопява. Ние не се разтопихме, ние не се обезличихме.
Тринадесет е число, което за нивото, с което човечеството работи, се счита за фатално, особено ако се случи пък и в петък. Сега, културата на човечеството се измерва с идеята на страданията, не с развитието. Това е най-голямата грешка, с която несъзнателно разпъваха човека в идея на страдание, дори и от най-малката скръб, която може да породи един социален акт или един личен акт.
Ето и прераждане, и карма – събрани. И в края на краищата идва Ананкето – Съдбата, и решава всичко.