Таня Иванова: Вие пишете, че българите сме били под робство, но никога роби?
Валуш Толев: Така е! Знаете ли на какво се дължи? Не на историчността. Историчността ни е дала 500 години робуване и 200 години покорност във Великата Византийска империя. Не ни направиха роби! Робът е, който се ражда с липса на самочувствие за търсена свобода. Робът е нещо като химически разтвор, в който като сложите някакъв друг елемент, той се разтопява. Ние не се разтопихме, ние не се обезличихме. Не е проблемът, че сме знаели да правим въстание. Вижте, въстанието е идея за самочувствие, че можем да съществуваме. Проблемът е, че духовната даденост… В окултните учения е даден един знак – йерархия на Духовните вълни, за които досега културата на човечеството не притежаваше, но притежаваше т. нар. духовни културни раси. Ние сме един от белязаните не близнаци – еднородности. Ние сме еднородност. Защото тогава, когато те не само, че се покланяха, но се и покоряваха на многобожието, българинът имаше само един бог и този бог беше Танг Ра. И този Танг Ра нямаше нито ангели, нито сатани. Всички имат зли сили – българинът не е имал зла сила. Имал е висша духовна – оренда – посветеността, която Небето: “Небето вижда и знае”. И елементите, които съставляват неговата гуна, както се казва в окултните знания – едно качество. Качеството на еволюцията или на развитието ви създава конфликт, но не ви създава божество.
Т.И.: И където и да е минал българинът, е създавал държава, без да създава робство?
В.Т.: Не само, че е създавал държава. И наистина не е прилагал нещо, което няма. Като нямате образа на сатаната, безспорно вие не можете да му намерите формула на социалната даденост. Следователно, не можеш да създадеш покорности. Това е много странно – ние нямаме нито кастов характер, нито класов характер… Не!
Т.И.: Каква разлика със съвременните общества. Съвременната държава, съвременните технологии, те всъщност обезличават човека и го заробват по един или друг начин?
В.Т.: Когато… Много сте прави в този смисъл. Те се опитват да заробят не робуващия. Българинът не е робуващ. И много добре го казахте. И в този смисъл – дори след Освобождението в Конституцията ни, Търновската, в чл., мисля 61 стои, че който и да влезе в тази държава, от която и да е друга общност, става свободен. Просто, вижте, неговата духовна даденост или това, което казвам, неговата Конституция на битие – не конституцията на книгата в поведение на социални искания – неговата битиейност не може да приеме идеята на покорника-роб. И още след Освобождението ни те поставят в чл. 61: “Всеки, откъдето и да влезе в тази страна, става свободен!”
Следователно, вижте, има една духовна даденост, или както казвам битиейна Конституция – Конституция на битието му, която не позволява роба; и една много странна даденост, която наричам социална плътност или социална даденост: Няма зло, има нееволюирало добро! Нравствената ни таблица те освобождава. И в българския тангризъм нямате нито ангели, нито сатани!
Т.И.: Да…
В.Т.: И в неговата планетна социология стои нравственото му начало, което безспорно ние сложихме и в своето Списание, на самата негова корона: “Няма зло, има нееволюирало добро!” Това не е подхранване на злосторника, че няма кой да му се съпротиви, а е обезоръжаване.
Т.И.: И да остане безнаказан. Да…
В.Т.: Ние обезоръжаваме ръката на злосторника. А безспорно в пластовете на този народ лежи, по силата на културните и духовни раси сега, лежи белегът му – да изповядаш вече една друга религия, която има Сина за Бог. Вижте, те не отидоха при други религии. Прабългарите фактически се прокъсват, както знаете, почти толкоз години след всичко, което има в сътворения свят, но прие религия, която има Син за Бог. Нещо много странно! Много странно. А тя живее в духовна близост и с индийците, живее в духовна близост и с цялия този миротворен уж, митологичен свят.
Т.И.: Те са приели една религия, в която има и сатана?
В.Т.: Това е вече изкушението, с което трябва да направят планетната си социология – да влезат в цивилизацията. Грешката на цивилизацията е, че не дава духовни ценности, а разгръща ума. А умът има етика…
Т.И.: А това е едната страна…
В.Т.: Но Творецът няма етика. Творецът има творчество. Те това не разбират! Нито модерното време го разбира, нито може да го обясни. Те могат да се похвалят с една етика, която е изработена от едно Учение, но изпущат идеята за сатаната. А тука няма сатана: “Няма зло, има нееволюирало добро!”
Т.И.: Докога ще го чакаме да еволюира?
В.Т.: Тогава това, което Учението Път на Мъдростта остави засега. А безспорно, кога ще стане вътрешна потреба и олтар, това е проблемът на времето, това е йерархия на Духовните вълни. Йерархията на Духовните вълни я нямаше в културата на цялото човечество досега. Можете да имате кастов характер, може да имате три велики божества в Индия, които си разпределили това… Може да имате каквото искате Конфуцианство в Китай и т. н. Защото митологичността си отиде, безспорно. А аз признавам тази еволюционна даденост. Защо? Тя е мотивация за изграждане на олтар вътре у нас, вместо всички олтари, които стоят вън от нас.
Идеята за йерархия на Духовните вълни, ако беше поставила – местото на поклонението на човека, ще се сменя ли? От, да кажем, едно първично огнище, където принасят жертва еди какво си, с един олтар, който не иска друга жертва (това е вътрешният ни олтар) олтарът Книгата на Живота. Така, както в Откровението е дадено. Но тази Доктрина не беше дадена на човечеството. Ако човечеството я имаше, както ние сега го прокламираме това нещо, те нямаше да правят Кръстоносни походи. Защото много е смешно една и съща религия, която поставя проблема на имаш, а не да бъдеш, да ги доведе до Инквизиции и до Кръстоносни походи.
Т.И.: И това е същата религия, която каза, че Бог е Любов?
В.Т.: Същата религия. Защо? Знаете ли, Любовта не може да ражда друго. Правдата беше родила едно зловещо понятие око за око, зъб за зъб, с което се мотивираха всички поведения досега. Любовта, разбира се, смекчи малко нещата, но Инквизицията и другите порядки на християнското вероизповедание в приложност… Защото в края на краищата другата приложност е по-зловеща – идеята за анатемата. Анатемата е нещо много по-страшно. В Инквизицията можеш да си купиш едно изкупително писмо. Но в анатемата е нещо много страшно – то е поражение върху вашата духовна даденост не върху Разпятието, не върху Инквизицията, а върху вашата вътрешна даденост, върху душата ви! Проклятие над вашата душа!
Т.И.: След като са ме обявили за враг?
В.Т.: След като си обявен, че твоята духовност, твоето вероизповедание ако щете, твоят начин на поклонение, не е угоден на Бога. А кой е този, който може да определи кое е угодно Богу? Санкцията, която наличното човешко битие, овластено в органите Синод или Синедрион, определя, че ти трябва да получиш наказание – особено анатемата. Анатемата е проклятие. И безспорно аз направих този въпрос достояние на Организацията на обединените нации – с искане да се предостави на съответните институти искането да премахнат анатемата от приложната си даденост.
Т.И.: Това би било още една стъпка към освобождаването на човека?
В.Т.: Трагедията на религиите е това, че много бавно стареят и много дълго стоят стари… Имате един еволюционен елемент, който по принцип религиите го отричат. Трагедията на другите е, че не искат да приемат Сътворител или Абсолют. Този Абсолют може да слиза в идеята на Бог. Следователно, двете доктрини конфликтират. Конфликтът обаче остава върху човека. Ако еволюционистите приемаха Сътворението, а сътворителите приемаха еволюцията, тогава, когато една религия достатъчно е остаряла, няма нужда да не бъде сменена тя самата за себе си. Как може да отречете възможността за смяната, когато Учението за Любовта махна Учението за Правдата?! Защо не се извади поука от цялата тази работа, за да освободим бъдното човечество – така, както вече не му проповядваме “око за око, зъб за зъб”.
Това са страшните неща, които поставих предмет и пред Организацията на обединените народи, и пред Светия синод съм поставял тези въпроси…
Човекът, ако го схванем като бог в развитие, ние ще се освободим от всичките бремена, с които спираме развитието. Не е важно, че вашата институция и вашата доктрина не приема еволюцията, не е важно, че еволюцията не приема Сътворителя. Имате в наличност. И защо трябва да ограничим едно въображение, каквато е Митологията? Да, но тя си отиде! Тя си отиде! Зевс трябваше, майка му да го крие от баща му. Защо сега трябва да крием човека от Бога? Защото сме направили един кръвожаден Бог. Това не е нито духовна будност, нито отговорност.
Тогава признанието на Бога какво е? Външно и олтарно.
Т.И.: А въпросът е да съградим олтар вътре в себе си?
В.Т.: А въпросът е да се намери онзи олтар, който го имаме в нас, и който в Откровението е даден. Това е олтарът с Книгата на Живота. В тази Книга на Живота има писано – това и това, това и това… Защо трябва да казваме, че Голготският път е мъченически? Не! Защото вие не бихте осветили смъртта с безсмъртие, ако нямахте Разпятие. Дадено ли е възможността на Разпятието, за да възкръсвате? В културата на човечеството има няколко възкресения. Следователно, трябва Култура за Възкресение.
Т.И.: Ето, това е…
В.Т.: Това е даденото!
Т.И.: Много Ви благодаря за това гостуване!
В.Т.: Аз Ви благодаря!
Т.И.: Благодаря Ви за Мъдростта, благодаря Ви за светлината и идеята за Свобода и Живот!
В.Т.: Амин!
