Прозрението и поклонението са ни направили проницателни, за да сложим в историята си названието будителство – пълно със съдържание и енергетичност, пълно с личности и жертви!
Словото наистина не може да изрази какво значи будителството, какво е в плътта на тези люде, които го правят, и на онези, които вземат причастие от него, за да тръгнат на път за духовна и политическа свобода, за социално радетелство и учителство – да търсят свобода от невежество!
Българските будители не създават век на просвещението, както във Франция; не казват дори, че имат нужда от ренесанс. Не, в България има не ренесанс, а възкресение – възраждане с будителство! Ренесанс правят европейците, защото започват да връщат древногръцките, еладските мислители и философи (Аристотел изгонва Платон от църквата). Така се освобождават от схоластика и страх от вещици – това е векът на Ренесанса на Запада. Ние няма защо да връщаме Елада. Българското възраждане не е спомняне на чужди идеи, не е хуманизиране на човешкия дух! Ние правим възраждане не за да връщаме погазено, а да отстояваме величие, което сме имали! Българите не търсят култура вън от себе си – нямат нужда от Платон и Аристотел, защото имат Йоан Екзарх.
Будителството като народно движение е сублимация на нашия национален дух за едно историческо осъществяване на култура и живот!
Учете се, мои птички, пишете, четете! – казва Любен Каравелов, а птичката има нужда някой да ѝ осигури живот и да я научи на полет! И нека вярата ни като жив израз, хранена от една идея за будителството, стане институция, която да дава образа на България!
Да благодарим на будителите, че създават в България идеята, че будността е бъдеще за човека!
Из „Будителството – национална свяст“, списание „Нур“ брой 3/96
