Благодарността е прилив – храна на еволюцията!
Учението на Мъдростта се нуждае и има зрялата потреба да се попита: Защо не се е благодарило на Сътворителя и защо едва сега, във Вълната на Мъдростта, идва тази потреба? И аз много отривисто и открито го казвам – защото сега имате събудено Знание, а не морални задължения! Моралното задължение е на Църквата, не мое – не е и на Учението. Но мостникът между йерархията на Добродетелта и светлината на Знанието е най-трудният преход за човека!
Няма по-голяма необходимост в Учението Път на Мъдростта от изразената благодарност. Тогава именно идва единство между Кундалини и фатума. Но за благодарността не може да се каже, че има младежка или друга възраст – тя е безвъзрастна. Не може както при детската възраст в човека, която не определя, а по-скоро се води от законите на преражданията и потребите той да стане божествен, да кажем: това е детска възраст! Не, вътрешната му плът, идеята за благодарността, събудените вибрации или еманации на Кундалини – те нямат възраст. Кундалини не е раснал от дете, Кундалини е Диханието на Бога у нас – той ни предопределя за човек и ни отваря Пътя за Божество! А безспорно потребата на реализацията на човека в Бога е еволюционна. Но благодарността, както и Кундалини, възраст нямат!
Така че, когато искаме да говорим за тези неща, трябва да ги разделим на метафизичната им и на приложно-дълговата им предназначеност. В Откровението вие ще намерите признателността. Но този тайнствен израз „Химн на благодарността“, няма да го откриете в свещените книги. Ще намерите благодарността само като измолително-наказателно поведение за грях и, разбира се, молитвено преклонение.
И може би тук беше дързостта ми, преди десетина години, когато с официално писмо поискахме пред Организацията на обединените нации да се махне понятието „анатема“ – проклятие. Анатемата е обратният израз на благодарността! И понеже именно е кражба от енергията на Химна на благодарността, събудената ми потреба поиска от съответния институт да се премахне това проклятие.
