Културата е обществена молитва. Тя е в хубавата ни гълчава и в живия напев, в тъканта на ненадминатата българска багра, във всяка запалена вощеница. Тя е светило, което няма да намери тук заник, защото само българската държава (според акад. Дмитрий Лихачов) е държава на Духа! Това е белег на националния ни дух, на историческата ни даденост и на волята да бъдем; това е дарение на Небето, нашето вчера и утре.
В „Солунска легенда“, на страниците на тази апокрифна летопис, пише, че българският народ е богоизбран и той ще съхрани до съдния ден чистотата на Христовото Слово.
Но защо над този народ, който толкова късно приема Кръщението Христово, стои предназначение? Хронистът Малала казва, че тесалийските мирмидонци на Ахила са българи. Проф. Марин Дринов привежда цитат от Иоан Екзарх, потвърждаващ този факт. Легендите винаги са достоверни – те са страници на скрепена истина, която често противоречи на историческия факт. Значи били сме тук, след това обикаляме света и отново се връщаме…
Кхан Аспарух, който има благоволението на Всемирността, с волята на цезаря и с молитвата на жреца направи тук държава, овладя земя, която стана територия на България. И оцеляваме тринадесет века – и с меч, и с перо.
Няма държава като нашата, която седемстотин години да е била в гробница и да е възкръснала. България възкръсва! С идея за историческа задача, с идея за бъдеще, което не се спира пред предопределение и страдания.
Величието на българската нация е, че дава простор на своето въображение като идея за култура, която ще се разлисти в Дървото на Мъдростта.
Българската духовност и духът на българина имат едно предназначение: да бъдат, а не да имат – това е, което им определя Третото хилядолетие!
