Текстове

Жертвата е даване, не искане

08.05.2023 | Религии

Като първа жертва, която мога да нарека жертва на послушанието, това е повелението, което получава Авраам. Авраам е в низата на смъртните. Адам не беше умрял, Авел умря преди Каин, но Авраам беше вече земен човек. Той познаваше закона на смъртта, но не знаеше необходимостта от йерархия на жертвите. Бог беше дал Собствената Си жертва за Сътворението, Адам беше отворил вратата, Авел беше поставил жертвата на развитието, но Авраам трябваше да постави първата жертва в йерархия – жертва на послушанието. Каква беше тя? „Аврааме, вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение…“ (Битие 22:2). И тогава Авраам заведе Исаака. И там Исаак пита: Где е агнето?

Агнето е символ, преди още евреите да са направили своята пасха. Така че не може да се каже, че агнето, агнецът е последица на едно знание. Не! То е едно предречие на символа Агнец, Който ще бъде принесен заради човешките грехове. Когато Иисус слиза, за да бъде увенчан в Христовото Си служение, Йоан Кръстител казва: Ето Агнецът Божий, Който има да дойде и да поеме греховете на света! Да! Затуй и в Откровението Агнецът е, който може да строши седемте печата на Книгата на Живота, за да се извърши човешката история.

Виждате Исаак, а нямаме знание дали преди това са знаели за жертвоприноса на агнето. Адам и Ева не знаеха смъртта и не е казано какво щяха да правят, ако не бяха яли плода на познанието. Щяха да си стоят там, в райските градини, и да се разхождат ли и Бог да ги вика от време на време? Не! Затова казвам, че тайната азбука трябва да почне да влиза в нашия познавателен процес. Ние ще трябва да отмятаме странички, за да имаме знание. И какво става тогава? Не се е знаело, а Исаак пита: Къде е агнецът, къде е агнето?

И тогава Авраам отговаря: „Йехова ире.“ – „Бог ще Си предвиди.“ (Битие 22:8). И Бог наистина предвиди. Той даде съответния Агнец. Той предвиди Агнеца на бъдещото Христово жертвоприношение. Той предвиди, защото това бе Неговата същност. Йерархия на жертвите!

И тогава послушанието и волята на изпълнение станаха първата йерархия на жертвата. Не беше достатъчно само послушание – вие можете да кажете „да“ и нищо да не изпълните. В една от притчите Си Христа казва: Когато бащата господар рече на малкия си син да отиде да окопае лозето, той отговори: „Не мога.“ Обръща се към големия. „Да, ще отида.“ Но не отива. Малкият, който рече: „Не!“ – той отиде. Нуждата от воля на изпълнението! Така че жертвата не може да бъде само принцип или поведение на послушание, а и воля на изпълнение. Безспорно, аз я наричам йерархия на послушанието, защото първото нещо, което трябва да се направи, това е да се изрази послушанието. След това волята да направи изпълнението. Затова казвам – предвиди. Тогава, в това изпълнение, Бог изсипа най-щедрата Си благодат над Авраама и рече: Ти си родител на човечеството. Затуй от Аврам ти си Авраам. И наспори родът му, както е казано, като небесните звезди и пясъка.

От това начало цялата идея за жертвата премина в еволюцията – защото е свидетелство за еволюция – и започна своето битие като лична, като социална, като национална и като мирова. Но жертвата е даване, а не искане. Малцина, когато правят молитва, казват: „Господи, какво искаш от мене?“, а казват: „Господи, искам…“ Жертвата е даване. Например когато човек реши да даде своето добро, за да унищожи личното си зло. А не: „Вземи от мене злото.“ Ами какво ще правиш, като го вземе?! Затова казвам:

Няма зло, има нееволюирало добро!

А като не позволиш да еволюираш, какво ще стане тогава? Камъкът е благодарен, когато го разтрошите, защото освобождавате енергии. Човекът е благодарен, когато преминава от царството на живите към царството на духовните, а ние казваме смърт. Това е беда. Това е неразбиране.

И така, човек трябва да тръгне от себе си. Защото жертвата е вътрешна еволюция – на личния човек. Тя прераства в жертва на социалната грижа и после в жертва на националния дух. Оттам са някои обряди и служения, когато една нация се възправи в борба срещу друга, да направи своя жертвопринос. Прабългарите, знаете, разрязвали са кучето и са разглеждали неговите вътрешности и са гадаели – жертва за победа или знак за поражение.

Така жертвата е и социална, и национална. Но като битие за Всемирността в човечеството са слизали Велики Посветени, които са давали пример не заради собственото си спасение, не заради спасението на своя род и своето семейство, не за спасението на една нация, а за цялото човечество; давали са примери за мировата жертва. По този начин те са правили градации на жертвоприношенията.

Из „Йерархия на жертвата“, сп. „Нур“, бр. 6 от 1993 г.