Първото издание на книгата „История на религиите“ беше моето задочно запознаване с Ваклуш Толев. След това имах удоволствието да се запозная и лично с него, да се срещаме много пъти през годините. В една от неговите книги, която ми подари, той ми написа: „Живейте ме, като ме няма“! И сега си мисля, че всъщност това се случва.
Ваклуш работеше на няколко полета едновременно. Особеното е, че неговото слово беше не само информация, беше провокация и беше инспирация. Защото много хора, слушайки и четейки в последните десетилетия имаха удоволствието да използват неговата богата метафорика и неговите лесни преходи между световете.
Ваклуш Толев, като автор на книга като „История на религиите“, създава една интересна уникалност. Уникалност, която произтича от авторовата същност, от отношение му към света и Учението му на Мъдростта, което той проповядваше, докато беше сред нас.
На корицата на последното издание на книгата е Сизиф. Митът за Сизиф цялото човечество го знае. Но той си позволява да промени смисъла на Сизифовата мъка, на Сизифовата енергия. В очите на човечеството бутането на камъка е един безсмислен труд, един цикъл на безсмислието. Докато за Ваклуш това е цикъл на липсата на отчаяние – камъкът е материята, която трябва да обработваме, да одухотворяваме. Защото човек е тук на земята, за да може да еволюира, за да може да допринесе за еволюцията на планетата и еволюцията на космоса.
В книгата има една метафора, че навлизането в религиозното знание е като стъпки, стъпките са като ноти, и тези ноти образуват една песен. Но за да може да разбере човек тази песен, трябва ключ. И това не е ключът сол, който използват музикантите, това е ключът – солта на живота.
Защото за Ваклуш беше изключително характерно това, че докосваше вътрешния свят на слушателя. С всичко това, което мисли, говори, с това, което се появи като негова литература, той прави точно това – докосва вътрешния му свят, за да може да го провокира, да го одухотвори, да го направи знаещ. И от там крачката към пътя на Мъдростта вече е по-лесна.
Другият изключителен аспект, който ние можем да видим в тази „История на религиите“ – дълбочината, която ни отправя към дълбочината на космическото мислене. Той надскача параметрите на отделните религиозни доктрини, поведението на отделните конфесии. Той надскача далече това, което в обикновения свят е запознаване, прочит на нещо. Тази книга не може, не би трябвало да се чете като обикновен прочит на текст.
В „История на религиите“ има много интересни елементи. С една глава от тази книга Ваклуш става основоположник на сравнителното религиознание в българската литература. За пръв път в тази негова книга се прави това, което днес, например в Университета на Чикаго, се изучава и изследва – сравнително религиознание.
В книгата си той сравнява отделните концепции на доктрините, отделния подход, отделния маниер, отделната информация, която те ползват. И разбира се, най-важното е, че всичко това е втъкано в неговата доктрина за йерархия на Духовните вълни. Това беше един от най-важните негови инструменти, за да ни запознае с неговото определение за еволюцията на човека и на космоса.
Много може да се говори за тази книга. Например, има един много елегантен вътрешен намек към православието по отношение на затварянето на религиозните доктрини в себе си. Да, разбира се една религиозна доктрина се развива бавно и дълго време остарява. Това е причината религиозните доктрини по-дълго време да влияят върху хората. Те влияят върху една цяла система от поколения, което от своя страна поставя света в едни други мащаби. Едно поколение не може да се запознае, да влезе и да изживее една доктрина. Едно поколение е призвано да се запознае с доктрината в еволюционния етап, в който то съществува. И от там да опита да намери себе си. Като няма нищо лошо в това, ако прояви критичност. И това е част от философията на Ваклуш. Защото надскачането на обичайните параметри, надскачането на мисленето в затворените сфери на отделните доктрини е достатъчно един човек като Ваклуш да може да отиде далеч и да каже повече.
За мен това е първият автор в България, който работи на ниво разговор между религиите, дълбочината на религиозното познание и предаването на щафетата от една към друга религиозна доктрина. Защото на практика произхода на религиозните учения е един и същ. Разликата е в това, че на отделните етапи на усвояване на земната еволюция имаме различни интерпретации.
Може би най-важното нещо, което трябва да се каже за тази книга е, че това не е обикновена история на религията, а е всъщност едно откровение. И с това тази книга печели всички ни.
Петко Атанасов е професионален журналист, сценарист, продуцент, публицист и издател. Работи дълги години като редактор и сценарист в Българската национална телевизия. Има над 300 реализирани сценария – публицистика, документалистика, драматизации и новели.
