Човек всякога, когато почувства вътрешна нужда, може да извърши своя пост. И постът не е само в храната. Смисълът на поста е в нещо много по-голямо. Постенето се прави за вътрешна чистота и всеотдайност към Бога.
Постенето като път към Богоподобието не е било само прицел на религиите, но те са, които имат най-голяма власт над човека. Защото постите са едновременно душевност, мисъл и воля; идейно мислене, а не само предмет на самосъхранение, както може една медицина да ги определи.
Постенето не е да се съхрани нашата физика, защото нейната преходност е неизбежно вседневно видна, въпреки че носим голяма отговорност за нея. Тя също трябва да става все по-съвършена и по-съвършена. Но човек има вътрешна потреба от хигиена на мисъл, хигиена на желания, хигиена на приложение. Защото една воля – волята на инстинкта в тезата за самосъхранението, може да доведе душевният ни свят да бъде смутен от деяние, което не е достатъчно нравствено.
Така че специално постенето е нравствена висота и духовна чистота!
