Всичко, което той ни поднася в книгите си, е преживяно по един необикновен и непознат за нас начин. То е част от творческата му енергия, която необяснимо как е дошла в съзнанието му и как е стигнала до листа. И затова книгата му „История на религиите“ е удивителна.
„Величието на Сизиф – казва авторът – не се състои от безсмислието на труда, а в липсата на отчаяние.“ Виждате ли каква метафора се получава? Когато сме учили за този мит от древногръцката митология, мнозина казват, че това е безсмислен труд. Вървиш донякъде и буташ тоя огромен камък, а той се връща отново и отново, и отново… За какво ти е този труд? Ваклуш го издига в поетична метафора, то е философска метафора по-скоро – че това е липса на отчаяние. Но защо? Защото това е перпетуум мобилето на живота. Издигаш го, този камък се търкаля, пада, животът започва отначало – това е прераждането… Но един момент този камък все пак се изхабява и накрая се превръща в една песъчинка, която носиш с лекота в ръката си. Ваклуш казва, че може всичко да се употреби, всичко да изчезне, само Бог у нас е вечен. И това е основният символ на корицата на този огромен безценен том – това движение, този кръговрат на живота, както и четирите сезона на човешкото битие: детство, юношество, зрялост, възраст трета…
Книгата „История на религиите“ не е само история, тя се определя като теория на религиите. Събрано на едно място толкова много ценно знание едва ли скоро може да се появи. Въпреки че първият тираж на книгата излиза през 1992 г., оттогава се смениха няколко поколения, но днес тя е още по-актуална. И новото издание ще намери своите нови читатели.
Този том „История на религиите“ трябва да се изучава в училище. Не бива децата да завършват средното си образование, без да знаят нищо за религиите и техните ценностни системи. Иначе ние ги обричаме да не знаят нито какво е добро, нито какво е зло.
Този труд на Ваклуш Толев е като духовен подарък – пълен не само с информация, но и със знание. Неговото място не е само в България. Той надхвърля границите на нашата малка територия, духовната му сила се простира отвъд границите на една страна. Той има идеи, които може би не всички споделят, но са много оригинални и безценни. А освен това той има брилянтен език. Споменах, че е писал стихове. Езикът му съчетава най-доброто от познанията му от старите писания и модерния начин на изказ.
Румен Леонидов е български поет, преводач, журналист, издател и общественик. Има издадени над 10 стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия. Превежда от руски и френски.
