И философи, и учени бързат да кажат: „Безплодният труд на Сизиф, който качва камъка на върха на планината, а той все се връща – безмерен, безплоден труд“. Не!
Величието на Сизиф не се състои в безсмислието на труда, а в липсата на отчаяние.
Ако този митологичен образ го свържете с тълмежа на мистичното въззрение, с оная изкупителност, която се нарича карма, ще бъдете убедени, че търкалянето на камъка е отиване и връщане, т.е. прераждане. И този камък, тъй или иначе, се изхабява и ще дойде време, когато може да се носи на ръце, тъй като кармата и преражданията не са вечни. Вечен е Бог! Затова казвам: Безверието е най-тежката болест на отчаянието!
