Минали сте през затвори и мъчения – страхувахте ли се?
Идеята на човека не е да се съхрани. Идеята за човека е чрез еволюцията си да се обожестви. И тук е големият конфликт. В идеята на обожествяването вие ще преминете през това, което наричате усещане за страдание. Но ако знаете, че то е развитие и идея за свобода, вие можете да понесете. Идеята да понесете нещо, а не да реагирате срещу него. Това е енергията на свободата. Минал съм през тъги, т.е. през много житейски т.нар. страдания, но никога не съм страдал. Всичко е правило усилия да ви накара да страдате, с което иска да ви направи малоценен, защото страдащият се оплаква. Аз никога не съм се оплаквал.
Не е важно какво съм преживял и лагери, и затвори, и пр. Никога не ми е тежало присъствието ми там, където е било наложено от Мировото съзнание. Щом трябва да бъда в Белене – ще бъда, щом трябва да бъда в някакъв затвор – ще бъда. Щом трябва да направя един акт, с който да събудя пет души, или най-малкото, когато ги е страх хората да помогнат на някой, който е застрашен – да отида и да го вдигна. Ама, ще те застрелят! Ако трябва…
Вашата тленност, нея ли трябва да браните?! Това е, което направи смъртта страхлива. Тя се страхува от мен, обаче хората се страхуват от смърт. А смъртта е само смяна на духовното присъствие на човека от едно царство в друго. Не мога да ѝ кажа сега: „Хайде, върни се при мен!“. Не. Като си свърша работата, тогава тя ще дойде. И аз вече няма да я връщам. Защо? Защото единственият знак да имате безсмъртие е смъртта. Тя е добродетел – след сто години хората ще правят венцехвалие на смъртта. Трябва да се живее не за смъртта, а за безсмъртието!
Човек може да не бъде подвластен на смъртта?
Много хора вярват в безсмъртието, но живеят като смъртни. Така че една от най-големите битки, които човекът трябва да научи, е свобода от смърт! Но преди това трябва да се научи на свобода от съдбата, която е част от енергията за еволюция. Когато можете да станете неподвластен на това, което се нарича принципи на еволюцията, тогава вече можете да тръгнете в идеята за свобода от смърт, която има едно великолепно прозвище: Възкресение. А Възкресението аз наричам надгробна властност – вие сте властен над гроба! Трябва не само да празнуваме Възкресението, а да поискаме да се научим да възкръсваме.
