Има един проблем, основен в битието на човека – това е неговият Път. За да бъде ходен път, трябва да има пътник; за да има пътник, трябва да има някой, който е посочил пътя; за да има някой, който е посочил пътя, трябва да има Творец. Ето защо ще говорим за Учител, учение и ученик.
Можем да започнем от ученик и да кажем учение, Учител; може да кажем учение, ученик и Учител, но винаги Отец ще бъде по-голям от Сина, а Синът ще бъде по-голям от този, на когото е дал. И всички те са неразделно битие на Сътворителя – всички те са Живот. Казвал съм: човекът съществува, но не живее – само Бог живее, изхождайки от онази вечна изречена от Христа фраза: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Ще трябва да се изходи Пътят, ще трябва да се осъществи Истината, за да се познае Животът. От там и фразата ми, че Бог не се доказва, Бог се живее. Затова за мен Пътят и Школата (или Учението) са сгърнати тайни в онова, което наричаме Брахмавидия – наука за живота на Бога. Нищо вън от Него не е било и няма да бъде. А че човек бяга от Бога, това е негова проява, но Бог никога не е бягал от човека. И затова на човека е позволено да се върне у Бога. За да се скъси пътят или да се изходи в съответната му чистота; за да се стигне до онова, което наричаме Живот, се явява нуждата от учение. Но никога не е имало учение без Учител.
На Учителя не са потребни поклоненията, нито регистрираните други уважения. Той не е дошъл с цел, а е дошъл със задача на служение. Учителят служи – Той няма цел. Целта е на тези, които се развиват, за да стигнат в едно учение и след това, получили своето освещение, да се научат да служат. Служението е път в еволюцията, а еволюцията е живота на онова, което ратува за обожествяване и се себепознава в Отца. Затова ученикът трябва да добие съответните качества, чрез които свидетелствува за Учителя си. Учителят дава, но не натрапва; Учителят съветва, но не наказва; Учителят благославя, но не иска благодарности. Който се върне да благодари, губи Пътя. Така че когато видите учител, който иска благодарности и ви връща от пътя, и ви губи пулсацията – посъмнявайте се малко. На Учителя благодарност не е нужна. Ако чувството си за благодарност сложите като идея за възхищението във будността си, вие сте пораснали и вървите. А Той е имал от какво да познае, че сте Му благодарили. Вашето съвършенство е Неговата благодарност. А не да се върнете и да кажете: „Много ви благодаря, Учителю“. Каква Му е ползата на Учителя? Научете се на лична жертва в Космичния план, а тя когато се слее с еволюцията – Учителят знае, че сте Му благодарни.
