Тринадесет е число, което за нивото, с което човечеството работи, се счита за фатално, особено ако се случи пък и в петък. Сега, културата на човечеството се измерва с идеята на страданията, не с развитието. Това е най-голямата грешка, с която несъзнателно разпъваха човека в идея на страдание, дори и от най-малката скръб, която може да породи един социален акт или един личен акт. Защото Христос добре ги оправдава: Когато жена ражда, плаче. Когато чуе гласа на детето си, е радостна. Така че човечеството се е търсило… Разбира се, вината не е в мнозинството. Вината е в личности, които са създавали доктрини. С оглед да създадат социална общност, която да могат да ръководят, те са внесли идеи за страдание, наказание и грях. И така – числото 13, което не са могли да освободят от голямата динамика, която носи. И тъй като човекът не е пригоден да понесе голяма динамика, както не е пригоден да понесе повече от 5 вата електричество – може да изгори. Един посветен може и 10000 вата да си ги играе.
Тогава, когато не е могло да се говори за овладяна енергия, наречена електричество, посветените в Египет са го имали и са разполагали с него.
Така че числото единица, което винаги се счита в историята на богознанието за единицата, от която става всичко, т.е. енергия, която не може да се понесе от непосветения, от неподготвения. И тогава търсят съчетания. И съчетанието идва, разбира се, нали – поредицата от числа. Но когато говорим за троицата като число, с което се акумулира единицата в нейната динамична мирова сила, която създава Единосъщието. Така че една Троица – от Бог единичен става Троица Единосъщна, която само Християнството в цялата култура можа да го постави.
Ако нещо е голямо в Християнството, това е голямата идея за Единосъщието! Някои от моралните постулати са просто преповтаряни. Дори, така бих казал, твърде обидно е за мен, когато говорим за Десет Божи заповеди, щото те не са и на Моисей, те са на Хамурапи. Преди Хамурапи пак някой от боговете си ги взе и т.н. Но голямата тайна, че дори ако бяхме сложили Девеття Блаженства на Христос, където се изисква нравствена, вътрешна чистота на сърцето… А Христос за първи път постави не зримата консумация на вина, а вътрешното помисляне, когато за грешницата говорим – Всеки от вас, който е помислил в сърцето си, е прелюбодействал вече. Нямате реална представа за пространственост и за енергетични несъвместимости, когато се говори за този голям чадър на скръбта, който създал грешници!
