Римският Вулкан (старогръцкият Хефест) е онова божество, което за мен е най-дареното. Вулкан е велик откривател. Той прави нещо, което историята с възхищение чете – изработва щита на Ахил и в него влага всичко, що светът е сътворил; слага цялата култура вътре – от житното зърно до меча. Какво поетично въображение е имал! Ахиловият щит в Омировата поезия е нещо изключително!
Още по-изключителното е, че този бог Вулкан внася нещо, което едва след тридесет века го направиха. Това, което днес считаме за достижение, Вулкан отдавна го е направил. Ние се радваме на робота, радваме се на своите дистанционни апаратчета, а той, когато е работел в своята работилница-ковачница, с мисъл и слово е повелявал да заработят меховете и цялата тази уредност, която е трябвало да му създаде разтапяне на метала и изграждане на оръдието на труда или оръжието на боя. С мисъл и слово! Ние сега упражняваме силата на магнита, на електричеството, а той – с мисъл. Изумително!
И в бъдните векове това е безспорната тайна не, a безспорната възможност на утрешния ден – с мисъл ще правите всичко.
