Човек трябва да се научи да се освобождава от веригата на миналото. Наистина е много тревожна и много тежка борбата между минало и настояще. И тук ключът не е настоящето като осъзната необходимост, а въображението за бъдещето. В настоящето трябва да се изживее забрава, да се изгори част от миналото – настоящето е наистина борба, но бъдещето е, което дава Светлината! С въображението си човек може да е в хижа и да живее като в дворец, както някой, който е в дворец, може да живее с бедността на мисълта като в колиба. Умението е от колиба да правите дворци и в дворците да живеете тъй смирено, както се живее в колиба! Това е царствеността – да нямате ограничения!
Мъдростта е едно въображение за бъдещето, за да може да изходите спокойно моста на настоящето. Аз не казвам – отречете миналото, а казвам – не събирайте трохите на миналото! Потребна е дързост да се свали вехтата дреха, преди да имате новата в цялост. И да изпитате онова неудобство на присмеха – било на улицата, било в дома – да понесете товара на преминаването в новото. Всяка нова дреха е неудобна за едно старо съзнание, всяко ново мислене е нарушение, ферментация на едно старо битие!
