Когато раздипляме, за да открием известни вложени възможности, трябва наистина да се попитаме: да, човекът е сътворен, в него е вложена цялата даденост на Човешката божественост, която трябва да го отведе до Божията човечност, но как? На Голгота се срещат черепът на Адам и кръстът на Христос, а Кръстът е победата на Духа над материята. Черепът на Адам е образецът на сътворения, но с Кръста (където Духът побеждава материята и извежда идеята за Възкресението, за да се създаде формулата Единосъщие) какво става вече? В сътворения Адам работи роденият Христос! Това е извървяният път.
Ето защо Сътворителят е трябвало да помисли за бъдността на сътворения. Между евристиката – вътрешното откровение на Твореца, и експеримента, с който праща човека в еволюция, Той е трябвало да намери бъдещата утроба като разлика между сътворения и Родения. Най-голямата тайна, която крие космичната идея за Сътворението: сътвореният Адам получава една привилегия – да ражда! Иначе срещата с Родения не може да се осъществи. Така се търси първия дом на човека.
Адам има рай, но няма дом, а трябва да имате човек с дом. И първият дом на човека е утробата на жената – идея за раждане, а всъщност за свобода от сътворение. Затова Бог ще каже: Адам не може да бъде сам, да му направим помощник. Да създадем утроба – а не само ръце, които сътворяват – утроба, която ражда човек с божественост. Тогава какво прави Сътворителят? Приспива Адам – ето го Хипноса. (Разбирате ли какви големи идеи лежат в битиейността на човечеството?) Заспи, Адаме – заспи ум, за да изведа от теб онова, което се нарича желание; да изведа от теб онова, което ще стане утроба – първи дом на човека! Така се извежда Ева, Ева, която започва да ражда. Затова формулата за срещата на Адам с Христос на Голгота е именно, че вече в сътворения работи Роденият. Ама милиони години, милиарди са минали Иисус да стане Христос – няма никакво значение. Изведе се жена, която носи цялата пулсация на планетата, където има всичко. Не е това, което иронията прави за нея – къде отива тогава Диханието, подобието? Бог казва да сътворим човека от пръст, но не моли съработниците да вземат участие, когато му дава Диханието Си – ето кога и как е индивидуализирана душата ни! Вие сте, които Ми помагахте да събера плътта на планетата, да направя Адам, но само Аз мога да му дам Дихание! И тогава: образ и подобие – Боголичие и Боговластие!
Не е казано за Адам, че възкръсва – Христос възкръсва! Как тогава да отпратим този поселник на Диханието, на душата на Бога, за да го върнем; как да седне отдясно на своя Отец? Вторият дом, или вторият път, това е гробът. Гробът! И е казано в Свещената книга: В гроба тлението ще вземе своето (когато още не можем да го възкресяваме), а освободената духовност ще отиде при своя Сътворител. Значи две са утробите – утробата на жената, за да прати Божественост на земята, и утробата на земята, за да прати човека в неговата еволюция към онова, което Христос нарече царство Небесно, а ние казваме: търсеното Единосъщие.
Без гроба, без втората утроба, без смъртта няма безсмъртие! Знаете ли колко далече са хората от същината си? Но може би точно тази градация ги е тласкала – с един рефлекс за самозащита живяха в наколното жилище, без да се съзнава, че именно водата, която нарекох астралният образ на светлината, е основната енергия, която храни жизнеността ни; след това отиват в пещерата, но за какво – за да изживеят аскезата, посвещението си…
И така, Адам търпеше капризите на Ева, защото тя трябваше да ражда – умът търпи капризите на астрала си (астралът е по-ниско), защото трябва да живее! И затуй казвам, че в притчата за блудния син се натрапва една грешна теза – човекът пожелал да си поживее. Всъщност неговият астрал го извежда къде ли не и накрая заедно със свинете да яде жълъди. Но се сеща за своя баща – за своя Дух, и че в изобилие при него има всичко (пак съблазън на астрала, но все пак се отива към върха). Тогава се връща и получава прощение от баща си. А брат му се сърди на баща им и прави протести: Аз, който толкоз много труд съм сложил, не съм получил за награда и една обикновена овца, а на него, който разпиля всичко, ти му колиш цяло теле! Кой е този брат? Умът. Той не може да прецени, че разпиляната енергия на астрала е пулсацията на еволюцията и отработване на поведение да се върнеш, защото опитът и съдбата няма къде другаде да те пратят освен да се върнеш при Духа – духовният ти баща. (А умът не може да не бъде разсърден, че не е награден.) Това е смисълът на тази притча. Разбирате ли кое е загубеното? Блудният син има едно достойнство – че получава от самата реалност знание и се връща. А умът няма опита на това знание – и играе ролята на сърдит. (Сърденето обаче в мисълта ни ражда идеи, макар и идеи на завист.) Но бащата, Духът, му отговаря: „Не се ли радваш“…
Из „Бог в човека – борба за истина“, списание „Нур“, бр. 4/2022
