Школа Път на Мъдростта в София
На 27 юни 2025 г. в Дом на науката и техниката – София се проведе дискусия от програмата на Школа Път на Мъдростта с участието на Георги Кючуков от Варна.
На 27 юни 2025 г. в Дом на науката и техниката – София се проведе дискусия от програмата на Школа Път на Мъдростта с участието на Георги Кючуков от Варна.
На 8 април, денят, който Ваклуш Толев определя като истинската дата на Христовото Възкресение, се проведе тържество в Пловдив с участието на Андрей Маринов, председател на Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и Атанас Тодоров – ръководител на Школа Път на Мъдростта.
На 22 февруари 2025 г. в Читалище „Фар“ – Бургас, с участието на Тодор Димитров се проведе дискусия на тема: „Причинен свят, историческа провиденция и битие“.
И будителите търсят свобода от невежеството, за да бъдат след това българите будници в идеята на освобождението. Защото този, който не е свободен в себе си, той не може да прави освобождение!
Вашата тленност, нея ли трябва да браните?! Това е, което направи смъртта страхлива. Тя се страхува от мен, обаче хората се страхуват от смърт. А смъртта е само смяна на духовното присъствие на човека от едно царство в друго. Не мога да ѝ кажа сега: „Хайде, върни се при мен!“. Не. Като си свърша работата, тогава тя ще дойде. И аз вече няма да я връщам. Защо? Защото единственият знак да имате безсмъртие е смъртта.
Историята отбелязва минало, но се прави от настояще и дава пътища за бъдеще! В нея този неизбежен цикъл е налице. Точно това е огледалната сила на историята.
А когато съзрете някъде непълна светлина, не казвайте, че това е тъмнина. Не трябва да правите сравнение на висшето с нисшето и да слагате ключовото заключение „този е непоправим“.
На Учителя не са потребни поклоненията, нито регистрираните други уважения. Той не е дошъл с цел, а е дошъл със задача на служение. Учителят служи – Той няма цел. Целта е на тези, които се развиват, за да стигнат в едно учение и след това, получили своето освещение, да се научат да служат.
В столицата има и много други паметници, дори отделни бюстове. И тук правя един голям конфликт – ние като история бягаме от историзма, оставаме само при събитието. Това, което е сърцевината на култура, наистина ще си бъде Велики Преслав, защото там ние родихме нещо, което светът няма – това е да създадете едно нарицателно – Златен век на книжнина. Не на пари – на книжнина!