Този пътник трябва да чуе проповедта на Планината; да поиска жива вода, от която няма да ожаднее, да я пие без черпало; и като влезе в градацията Деца на Деня, да вземе главнята на Мъдростта и тръгне от дом на дом, защото Денят започна!
Когато противоречията станат повече от знанието, тогава човекът търси просветлението – сменя йерархията. Тогава роденият Христос работи в сътворения Адам.
Има една тъжна песен, с която светът не бива да остане – само с нея. Това е песен писана от ръката на отрицанието: Рeче безумец в сърцето си – няма Бог. Наша отговорност е да сменим този ритъм. Навикът да се композира само на петолиние не е обречен дълг за избраника. Ново вино, нови мехове.
Откакто е изгонен Адам от Едема (Рая), Той изплаща дързостта, че: „Стана като един от Нас да познава добро и зло“. Дързост за цялост на разкъсаната гръд! Само Животът – Бог е цялостен, другото са елементи на развитието.
Възкресението освободи пазителите на Дървото на Живота. Едемът е отворен – в Адам работи Христос. Христос-роденият работи в Адам-сътворения. Той променя, изкупва и спасява.
Всяка духовна вълна е излив на Планетния Логос, Божествена еманация, която храни планетната цялост. Тя е подкваса и носи развитие; тя е промяна, но не и насилие. Духовната вълна не атакува отделния орган, а докосва душевната цялост; тя не е унищожение, а филтрация за чистота. Нейната светлина и оплождане трябва да бъдат внесени чрез динамиката на енергиите.
Затова, ако трябва да градираме идеята за Шамбалите, те са место, където се извършва посвещение и се ръководят съдбини.
В Третото хилядолетие човечеството трябва да влезе: С нова нравствена таблица: няма враг – има събожник; не отричане – одухотворяване на материята…
В човешката душа винаги ще остане едно тържество – тържеството на раждането на ново битие. Това е пулсацията на Духовните вълни, в които отговорното и будното душевно съзнание носи своето служение. Духовната вълна на Мъдростта като същност от еволюционните етапи за светоусещане и светоразвитие ни оставя своите знаци.
