Христос воскресе! Това е може би най-голямата реалност от всички мистични реалности, израз само на Христовото Учение и на Христовите вероизповедници. Възкресението не е феномен, то е истина, защото тържеството, което Космичността изживява, а след това и последователите на Христос го възвръщат като знак на признание е, че е победена материята, че Духът може да възкръсва. Това тържество става знак на служението и знак на обожествяването. Хората обаче имат навик да правят празници и това все пак е една част от голямата истина да имаш добродетели в душата си, защото добродетелта е пък необходимостта да направиш признание. Признанието е също тъй част от импулсите на Мировата еволюция в това, което културата и доктрината Път на Мъдростта оставят в Третото хилядолетие: човекът – бъдещ Бог!
Но обществата или пророците отнемат на човека правото да бъде бог в развитие и му предоставят изповеданието на грешник или кръвната необходимост на расовото отмъщение. Затова когато разглеждам предвъзкресенския Голготски връх, за него винаги говоря, че е черепът на Адам и в същото време – Кръстът на Христос. Раждането и възземането към богове – това е голямата тайна, това е Голгота! Затова казвам: В сътворения Адам работи роденият Христос. Ето какво имаше на този хълм: Кръстът на Любовта, който възкръсна и остави следгробна властност – защото непобедим е Духът!
Тогава вече бихме могли да кажем: ето голямата заповед, която остави Христос – да обичаме врага си. Ние не употребяваме дори думата „враг“, защото не може в Учението на Мъдростта, което говори за извежданото божество, да има врагове – има събожници. Възкресението роди от човека събожника! Битие на безстрашието, че няма мъртвило. Човекът е бъдещият събожник!
Тайна е, че никой не може да ви покрие в забвение, щом имате идеята за безсмъртието. И тя е казана в християнството: Човекът възкръсна!
Христос пред цялата световна култура изрече: Аз и Отец сме едно! И сега когато чуят тази фраза са смутени онези, които не искат да позволят на човека да бъде бог, а отвръщат с репликата: „Но Той е Син Божий, Той е Бог!“ Да, но Той беше и Иисус, син на Мария и дърводелеца…; Той беше Онзи, Който измина път: бе кръстен и мина под ръката на покровителството Това е Моят Възлюблен…, след това направи Преображението и накрая на Голгота – Възкресението! Така че идеята за Синовността е Път, за който Христос каза: Аз Съм Пътят! Добре, проследете Неговия Път! И тогава ще дойдете до това, което като друго стъпало поставя – Истината. Да, тя, Истината, ще ви направи свободни. И след това – Бог в Живот и животът на човека като Богоосезаема необходимост!
В това е величието на християнството, което е единствената религия с учение за Възкресение. Учението Път на Мъдростта сега ни предоставя голямата тайна на Възкресението като тържество на обожествяването ни. Възкресението е една сакрала – за него духовната енергия си я носим самите ние; за неговото осъществяване и чертаенето на Път отговорността също я носим ние.
Светът съществува, защото е сложена тайната, че човекът е еволюиращ бог! Да, ние сме човеци, но не можем да не признаем Божеството у нас.
Човекът е предназначен; човекът има бъдеще, има нов Олимп! Идеята за тотемните и стихийните богове е привършена. Тогава ние бихме могли в това изповедание да приемем прозрението, че смъртта е победима, което Иисус Христос демонстрира. Христос е първата благовест и затова много добре е считан за Благовестие. Но християните Го слагат само в социалната страница – на Любовта, а ние Го слагаме и в еволюцията на Боговете.
Какво носи едно бъдеще и какво дава Духовната вълна на Мъдростта? Тя ви дава будност във формиране за онова, което се нарича Живот. Днес имате право на Живот, защото беше изведено: Аз съм Пътят – Голготският път е изхòден; Аз съм Истината – имате огледалото; и тогава – може да правите Живот! А Животът е Кундалини – Съсътворител!
Възкресението е надгробна властност! Значи властник става човекът – властник над своята битнина! О, смърт, къде ти е жилото!? Идеята за безсмъртието безспорно е защитена от нова нравствена таблица. Една латинска пословица казва: Homo homini lupus est – Човек за човека е вълк… Да, може и да е бил! Но човекът за човека, когато стане бог, няма да е дори с противоречията, които стихийните богове имаха. Човек за човека е съпътник, който изгражда едно ново човешко общество – на битие надгробно.
Ние ще трябва да приемем жребия на Третото хилядолетие. А той е Свобода. Тя трябва да храни отговорността за Мъдрост. Свободата е Живот на човека в Бога. Тя е, която трябва да извежда от него онзи вложен Дъх, който го направи Подобие, за да има основание да възкръсне.
А идеята за Възкресението е узаконяване на безсмъртието!
