Имаше една приказка от българския фолклор – един дървар изпратил синовете си за дърва, но им се счупила колата и почнали да викат: „Ела, невольо! Ела, невольо, ела!“. Викали, викали, стъмнило се, никаква неволя не дошла. Тогава си запретнали ръкавите… дялали тука, дялали там – поправили си колата.
Това, което трябва да направим, е знание. Иначе воля без ум е фанатизъм. За да има опорност във волята – тя да е нахранена именно от знанието, от ума… Сама по себе си тя ще ни каже. Човек може да си направи едно упражнение, може да си направи две… но не трябва да става жертва на упражненията. Това е технология, това е беда!
Така че запретва човек своите ръкави – със знание от това, което е ново битие. Хората си нямат представа какво значат прозренията на висшите светове! Защото се мъчат – като в оня израз, дето се употребява: „Мъчел се като грешен дявол“. Защо „грешен“ – дяволът поначало не е грешен, няма защо да бъде, щом е дявол. Човекът не е навикнал да работи за себе си като бог в развитие – навикнал е да хленчи. Защото е заплашван. Почти всички религии са го заплашвали: „грешен си, грешен си…“.
Но знайте, че Бог чака! И има една фраза в школите на посвещение: „Когато ученикът е готов, Учителят ще се появи!“. До него! Пътищата да му извести – не бива винаги да бъдат алармени.
