Всеки трябва да се попита на кое стъпало в лествицата е качен. Никой не може да говори за първото стъпало, ако не е стъпил на второто. Всеки трябва да си изходи стъпалата. Те могат да бъдат минати за три години от този, който носи известно посвещение; те могат да бъдат минати за три дни, от Онзи, Който може да каже: За три дни ще разруша този храм и ще го съградя!; те могат да бъдат минати и за три минути, когато великата Змия-Огън мине през своето велико царство.
Всеки от вас, когато не може да приеме своята вътрешна святост на посветеност, своята йерархия, ще се бунтува и срещу Всемирната йерархия на по-висшите същества. Искам от това да се пазите! Защо? Защото Йерархията съществува – това дали вашата воля, дали вашето сърце, дали вашата мисъл я приемат или не… – Космичната и планетната еволюция я осъществява. И не можете да отречете, че според това кой, как и къде е свършил своята работа, Йерархията е поставяла и съответния ранг на своя служител.
Единомислие не значи колективна мисъл. Христос, когато казва на апостолите Си да Го чакат в единомислие, на всекиго праща отделен огнен език на Петдесятница. Всеки има своята йерархия и според възможността да понесе вибрацията на Огнената сила му се позволява да има и съответната будност.
А това, което сте могли да осъзнаете, не е всичкото, което трябва да знаете!
Това е свобода от ограничение. И тогава няма защо да има скръб в душата на този, който ще слуша йерархията на своя Учител, и няма защо да има съблазън в душата си ученикът. И с такава грижа Христос помоли Своите ученици да не се наричат учители, защото тежко е бремето на кръста, който Го чакаше. Тази вечна съблазън на себеподчертаването трябва да спре, за да минете в това, което наричам себеразговорка с Божеството! Себеразговорката с Бога ви прави смирени и признателни. А бях казал, че само смирението не е обидило съдбата и Господа! Себеподчертаващият се може да осъществи частица от великия Луцифер, но Аз и Отец… – едва ли!
И така, всеки може да направи една преценка дали е дошъл за месианство, или е дошъл за развитие и със съответната йерархичност да свърши своето дело. Трябва дошлият за развитие да положи усилията си, а когато часът му да върши месианска роля удари, да е готов. Тази преценка е наложителна, за да няма излишна съблазън и недостоен упрек!
