Навикнали сме да наричаме история това, което зрението, слухът или ръката са скриптирали. Но това не е още история – това е наниз на еволюцията. Затова поставям въпроса: еволюцията ли прави историята, или историята отбелязва еволюцията?
В прославния израз на латинците се казва: „Историята е учителка на народите“. Но или тя не е добра учителка, или народите още не са за учение! Защото хората правят и отбелязват събития; изграждат личен, семеен, обществен живот; водят войни… Повтарят изхабени, изживени идеологии. Тогава историята с кой акт е учителка на народите? И точно тук е тайната – как историята ни учи на отговорност пред бъдеще. Проблемът не е има ли история – проблемът е в отговорността пред бъдещето!
Важното е, че историята е памет – памет на човека, идея за спомен. А с върнатия като събитие феномен тя прекроява човека.
Историята отбелязва минало, но се прави от настояще и дава пътища за бъдеще!
В нея този неизбежен цикъл е налице. Точно това е огледалната сила на историята. Тя влиза в миналото, за да го освети в предназначението. И тогава става т. нар. „филтриране на миналото“ или кристализиране на ценности, които се пренасят в милионите години!
