Какво дават религиите – хляб и култура! Тяхната властност е несменна. Тя може да еволюира, тя може да се градира, но е несменна. Религията винаги е давала хляб не толкова на стомаха, а на чувствата, на мисълта, на интуицията – като духовна потреба. И винаги е давала култура, която е себеосъществяване на Духа в историческата проекция.
Всеки, който малко или много е разгръщал световната история в нейния културен аспект (в оная дъга с всичките ѝ цветове), знае, че е плод на едно Учение, след това сведено до религия. Учение, където Духът оросява, опложда, където Духът дава своята святост, а концепцията след това става настолност. Изкуството, културата извират оттам. И когато отлистите Свещените книги или световната литература, наречена класически образец, ще видите това. Цялото изкуство на Средновековието изхожда от Иисусовото Учение; цялото изкуство на Древна Гърция изхожда от олимпийските богове; в книга Битие ще намерите потопа, но в „Прикованият Прометей“ от Есхил ще намерите същата идея…
Кой лежи тогава в дъното на всичко? Несмутеният творчески Дух, който се манифестира в историята като събития!
