Ядат и животните, и хората; хранят се обаче малцина, а само единици знаят как да се хармонизират. Страхът, който внуши медицината, че ако не поемаме месна храна, ще се разболеем, не се оправда – милиони не консумират месо, а са здрави.

Бог беше дал Собствената Си жертва за Сътворението, Адам беше отворил вратата, Авел беше поставил жертвата на развитието, но Авраам трябваше да постави първата жертва в йерархия – жертва на послушанието.

Ето и прераждане, и карма – събрани. И в края на краищата идва Ананкето – Съдбата, и решава всичко.

Служат чиновниците, служи войската, служи подчиненият. Служение извършва великият жрец.

На Голгота се срещат черепът на Адам и кръстът на Христос, а Кръстът е победата на Духа над материята. Черепът на Адам е образецът на сътворения, но с Кръста (където Духът побеждава материята и извежда идеята за Възкресението, за да се създаде формулата Единосъщие) какво става вече? В сътворения Адам работи роденият Христос! Това е извървяният път.

Чудото е едно неразтълмено знание! Знание, което не е дадено във всекидневността, за да не се злоупотреби и да се направи това, което се нарича магия. Значи в дрехата на чудото се крие знанието.

Затова, ако трябва да градираме идеята за Шамбалите, те са место, където се извършва посвещение и се ръководят съдбини.

Двубоят и в християнската религия е твърде голям – дали само вярата може да ви освободи, или трябват и дела… Колкото да са се опитвали да затрият и идеята за прераждането в Евангелията, тя стои там. Няма свещена книга, в която да липсва идеята за прераждане!

Това, което днес считаме за достижение, Вулкан отдавна го е направил. Ние се радваме на робота, радваме се на своите дистанционни апаратчета, а той, когато е работел в своята работилница-ковачница, с мисъл и слово е повелявал да заработят меховете…

Духовните революции са творческо откровение! Но и то не се приема – за да бъде прието, се създава страхова психоза (и така се изливат седем чаши на отмъщението).

В този смисъл ние трябва да приемем, че знанието, което може да ни даде умът, ни дава формули да съществуваме. Така ли е обаче, когато се докоснем до висшия духовен свят…

Аз не казвам – отречете миналото, а казвам – не събирайте трохите на миналото! Потребна е дързост да се свали вехтата дреха, преди да имате новата в цялост.

Възкресението не е феномен, то е самата истина, защото тържеството, което Космичността изживява, а след това и последователите на Христос го възвръщат като знак на признание, е, че е победена материята, че Духът може да възкръсва.

Никой не може да говори за първото стъпало, ако не е стъпил на второто. Всеки трябва да си изходи стъпалата. Те могат да бъдат минати за три години от този, който носи известно посвещение; те могат да бъдат минати за три дни, от Онзи, Който може да каже: За три дни ще разруша този храм и ще го съградя!; те могат да бъдат минати и за три минути, когато великата Змия-Огън мине през своето велико царство.

Човек трябва да определи за какво е дошъл – за Месия или за ученик. И никога не може да бъде обиден, ако йерархията го постави да учи. Защото онзи, който намята дрехата на месианството, а не носи отговорността на жертвата, омърсява и самата жертва.

Ето как са кодирани в името му две тайни: дължината на вълната на светлината, която еманира, и силата на енергията, с която върши своето деяние. Човекът, който със светлина лекува.